Смокинята е свещено дърво в много региони (особено в Египет, Индия, Югоизточна Азия и част от Океания). Значението на смокиновото дърво се определя в голяма степен от неговата важна роля като хранителен продукт.
Формата на смокиновия лист (който прикрива мъжките гениталии в много произведения на изкуството) и млечният сок (разновидност на каучука), добиван от повечето смокинови дървета, са привнесли в неговата символика сексуален оттенък.
[ad id=“225664″]
В Библията се казва, че Адам и Ева са първите, които използвали смокинови листа, за да прикрият голотата си, след като опитали забранения плод и разбрали, че са голи (Бит. 3:7).
В Древна Гърция смокинята била фалически символ и атрибут на боговете на плодородието Приап и Дионис. Според римската традиция вълчицата кърмела Ромул и Рем, легендарните основатели на Рим, под сянката на смокиново дърво, което оттогава се смята за символ на разцвета на Римската държава.
Смокиново дърво присъства и в юдейската традиция. Когато Христос не намерил плодове на смоковницата, й наложил проклятие за безплодие (Мат. 21:19). По тази причина в християнското изкуство изсъхналото смокиново дърво символизира ерес.
При евреите означава мир, процъфтяване, множество. Заедно с лозата е символ на Израил.
Често смокинята символизирала плодородие, особено в Египет, където нейна разновидност се смята за Дърво на живота, свързано с Нут и Хатор, небесните богини-кърмилници.
Смокинята била символ на плодородие и в Индия, където я свързвали със съзидателната сила на Вишну и Шива и където се смята, че под смокиновото дърво Бо (вид смокиня) Буда е постигнал духовно просветление. По тази причина в традициите на будизма смокиновото дърво се смята за важен символ на духовно просвещение и безсмъртие.
Според ислямската традиция, смокинята, както и маслината, е райското дърво със забранения плод.
За народите на Океания е Дървото на живота и е обект на всевъзможни ритуали.
Източник: margaritta.net
