Старозагорският поет Йордан Пеев написа прекрасно ново стихотворение, което ЗАРАТА публикува:
[ad id=“225664″]
Няма смисъл от думи с кокетни обноски.
Тишината е ялова от суетно жужене.
Oмотани мълчат сред словесния троскот
като спукани тъпани всички съмнения.
За какво се надпявахме страстно и шумно,
и разпръсквахме щедро най-нежните трели,
щом сме светли отвън, а отвътре сме тъмни
от желанието да сме сбъднати гении.
Аз присядам на твоите стълби, Поезийо,
посред бледите сенки на мъртви поети,
дето ги изкачиха, без да могат да слязат
и зазидаха себе си в живи куплети.
И отливам за всеки от тежкото вино,
който в слънцето ти от станиол е повярвал,
и когато в безбрежното някой ден мина
изпрати този стих на най-тъжния дявол.
25.08.2016
Йордан Пеев
