Винаги ги е имало. През всички години „кибиците“ са навсякъде в централната градска част на Стара Загора. Около Универсалния магазин и отсреща – под парка, навремето се събираха поне стотина, особено след голям и атрактивен мач на „Берое“, слезли от стадиона с автобусите с ремарке. Емоциите тогава се разгорещяваха, стигаха до яростни кавги.
Продължиха и в годините на новата демокрация, когато вече не трябваше да се страхуваш да изказваш мнение за партиите и за това, какво са натворили депутатите.
Днес „кибиците“ са доста по-кротки и основно в пенсионна възраст. Намираме ги на пазара, разделени на няколко групички, нахлюпили шаки и каскети, в обичайната поза за този вид „дейност“ – с ръцете в джобовете.
[ad id=“218001″]
Темите естествено преливат от една в друга. На дневен ред е зарязването на лозята. Който от тях си има местенце с лозенце и оттам си налива винце, няма как да не го вълнува темата. Питат се кой кога, ще се стопи ли скоро снегът, хвалят се какви сортове имат засадени.
„Бистренето“ на политиката е стигнало до съвършенство. Тръгва от очакването за ново по-добро бъдеще, преминава разбира се през носталгията по спокойното минало и не се разминава без счепквания и несъгласия с настоящите управници.
Някои разменят информация какви лекарства за сърце и за кръвно пият. Злободневие…
Двама обаче се интересуваха от нещо крайно нетрадиционно. Шушукаха си за дамски душ, прибор съвсем не за мъже-пенсионери. За бабата ли, за кого и за какво – тайна.
Иначе се припичаха на слънце, докато стане време за обяд и за следобедната дрямка.
Бай Иван, един от „кибиците“, каза, че се събират редовно край чешмичката на пазара, но само когато е топло, като днешния слънчев ден в Стара Загора, макар и не толкова топъл.
Репортер на ЗАРАТА: Евгения Енева
