У нас китайската роза е едно от най-любимите и разпространени стайни цветя. Тя е компактен, силно разклонен храст или дръвче, което може да достигне височина дори до 2-3 м. Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни, с назъбени краища, едри – до 15 см. Цветовете й са едри от 9 до 12 см в диаметър, петлистни, прости и кичести. Цветът им може да бъде от бял до жълт, наситено розов до тъмночервен. Цъфти през лятото в продължение на няколко месеца.
Китайската роза не е много капризно растение, но и тя си има своите особености. Най-обилно и продължително цъфти и се развива, когато й се осигури ярка светлина, топлина, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася обаче директното силно огряване от слънцето и течение. Хибискусът издържа и на сянка, но при недостатъчна светлина цъфти малко и се развива по-лошо. Поставен на светло място, още през март се появяват първите му пъпки. А после цъфти през цялото лято до късна есен.
През лятото, когато обикновено се изнася навън, се нуждае от леко засенчване през обедните часове, всекидневно поливане, редовно подхранване с органични и минерални торове и достатъчна влажност. След август подхранването трябва постепенно да се намали, а през зимата да се полива по-рядко. Оптималната температура за зимния период е около 15°С .
Подхранва се с комбинирани минерални торове, които могат да се редуват с течен оборски тор. Подхранването през лятото е веднъж на 1-2 седмици, а през зимата – 1 път в месеца с по-малки дози фосфорни и калийни торове.
Хибискусът се размножава рано напролет и през лятото чрез резници, отрязани от върховете на клонките. Може да се поставят във вода или в обогатена градинска смес.
За да цъфти китайската роза, много важно е и правилното й подрязване. Първата резитба се прави, когато вкорененото клонче е достигнало 25-30 см височина. Премахва се върхът. Това дава възможност да се развият резервните пъпки в основата на листата и да се появят млади клончета, от които после ще се оформи короната.
През пролетта младите растения се пресаждат в по-големи съдове, клонките се подрязват и скъсяват – от 2-3 см до 15-20 см, така че да се оформи компактно растение с правилна и гъста корона. От всяка клонка се развиват по няколко едногодишни клончета и именно върху тях са цветовете на китайската роза. Отрязаните връхни клончета могат да се вкоренят и да се използват за размножаване на цветето.
При пресаждането се използва смес от листовка, чимова пръст, торф и пясък в съотношение 1:2:1:1, като се добавят и парченца дървени въглища. Възрастните китайски рози се пресаждат по-рядко, само при необходимост, но всяка пролет се сваля горния слой от почвата в саксията и се заменя с нова пръст.
Грешките при отглеждането на китайската роза и сухият въздух могат да провокират появяването на болести и вредители. При неблагоприятни условия или рязка смяна на условията, при които се отглежда хибискуса, е възможно пъпките му да не цъфнат, а да опадат, да пожълтеят листата му и дори да остане без листа. Скоро обаче се появяват нови листенца, информира ни margaritta.net
