Реджеп Тайип Ердоган (крайният вдясно) с част от семейството си. Зет му Берат Албайрак е крайният вляво. Снимка: БГНЕС |
Когато по-рано тази година Берат Албайрак беше попитан за отношенията му с неговия тъст, президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, младият финансов министър коментира пред държавната телевизия TRT, че те не са свързани с политиката, а с „идеали, с душа“, пише FT в свой анализ.
Шест месеца по-късно, след изненадващата му оставка на 8 ноември, тази връзка – и политическата кариера на Албайрак, изглежда пропадна. Подобно на приятеля си Джаред Къшнър, зет и старши съветник на Доналд Тръмп, който скоро ще бъде принуден да напусне Белия дом, 42-годишният Албейрак се оказа, че остава без работа.
Внезапното напускане на втория най-влиятелен човек в турското правителство предизвика разклащане в икономическото управление на страната след месеци на нарастваща тревога заради спада на лирата и срива на валутните резерви. Това зашемети и политическия елит в Турция, някои представители на който вярваха, че Ердоган подготвя влиятелния си зет за свой наследник в партията му.
Стратосферният възход на Албайрак и драматичното му падение е символ на това как Турция се променя по време на управлението на Ердоган. „Това е много емблематично за една авторитарна държава“, казва Дарон Ацемоглу, роден в Турция професор в Масачузетския технологичен институт и съавтор на „Защо нациите се провалят“. „Поради позицията на своя тъст той успя да бъде много влиятелен и да изгради екип около себе си, който действаше автономно и много разрушително. Това са неща, които не трябва да имате във функциониращите демокрации“, допълва той.
Фактът, че страната се разклаща от разпадането на правителството, което е причинено от семейна драма, е източник на гняв и срам за някои, които някога са работили заедно с Ердоган. „В нормалните демокрации всички говорят за кавги в кабинета, политически борби, партийни борби. Това, което се случва тук обаче, е обсъждане на семейни въпроси. Що за държава сме?“, коментира бивш държавен служител пред изданието.
Ердоган е популист, който управлява Турция вече почти 20 години и я насочва към все по-авторитарен път. Кариерното изкачване на зет му стана паралелно с постоянното укрепване на властта на турския лидер. В ранните години на управлението на партията, която Ердоган съоснова през 2001 г., той представяше по-широки възгледи. Той се опитваше да представи своята партия като плуралистична, проевропейска и благоприятна за бизнеса, като привлече партийни служители и членове на парламента от цялото турско общество.
Така политическата сила помете стария ред, след като спечели категорично мнозинство на изборите през 2002 г. Тя спечели и подкрепата на бедните и консервативните представители на обществото отчасти чрез отмяна на забраната за носене на забрадка, която възпрепятстваше някои млади мюсюлманки да посещават университет например. Партията му спечели аплодисментите и на кюрдските избиратели, като облекчи ограничаването на използването на кюрдския език и по-късно започна преговори за прекратяване на десетилетния конфликт между турската държава и кюрдските бойци. Икономиката процъфтяваше, а партията започна мащабни инвестиции в инфраструктура и в здравната система на страната. Преките чуждестранни инвестиции достигнаха връх от 19 млрд. долара през 2007 г.
По това време членовете на семейството на Ердоган се забелязваха, като от време на време придружаваха тогавашния премиер при пътувания или се появяваха на публични събития. Те не се разглеждаха като жизненоважна част от вземането на правителствени решения. Суат Киниклиоглу, бивш депутат от управляващата партия, припомня как Ердоган се противопостави на спекулациите в медиите преди 10 години, че най-малката му дъщеря Сумейе може да стане платен съветник.
Източник: https://www.investor.bg/ .
