Напоследък Лора Крумова от Нова телевизия се превръща в една матрона, която приютява Грешници – и ги превръща в герои.
[ad id=“255238″]
Не бива да подценяваме момичета като Л. – те създават лигаво-фалшивата история на България.
Те са готови да разпънат на кръст някои дребни измамници или обикновени клетници – и, в същото време, правят всичко възможно да свалят от Кръста на Грешниците хора като Костов.
Скорошните интервюта на Л. с Костов /а преди това и с Плевнелиев/ са плод на прехласване, на наивно възторгване от чуждия успех /или богатство.
Това й пречи да вникне в много по-важни неща.
[ad id=“225664″]
Например, какви са последиците от промъкването в политиката на единия или другия.
Л. и такива като нея, дори не се интересуват, какви са били подбудите на Костов да се превърне в това, което, всъщност, е – Демона на Криминалната Приватизация.
Или пък дегизирането му като комичен с примитивността си русофоб – той, който е учил в Империята на Злото /СССР/ – което след две десетилетия и повече най-сетне призна преди време при същата Лора.
Без да каже, защо се е прехласнал по „злото“, защо сетне са го отпратили и пр.
Мотивите за ренегатството му също са много интересни, но изобщо не си правят труда да ги разчоплят.
Защо е клечал пред БКП, с надеждата да го приютят – толкова страстно, сякаш е бил пред портите на Рая.
Искаш да станеш комунист /със заветната членска карта/ – за да имаш и формалното право да промълвиш като онзи Антон: „Не човек, а Комунист“.
А сетне се превръщаш в най-дивия антикомунист.
Тръшнали вратата под носа ти – и ставаш антикомунист.
Е, как тогава да не бъде осквернено всичко в държава, която управляваш?
Как да не бъде разгромен морала й?
Не бил взел нито един пирон от Голямото Плюскане – така казва сега Костов пред Л.
Обаче подари комбината „Кремиковци“ за един долар – а новият собственик го препродаде по-късно за около 230 милиона лева.
Някакъв Захариев се оказа по-голям стопански гений от Костов.
Накрая, с последващите врътки, единият долар се превърна в цял милиард.
Кой взе пироните?
Да не би Костов сега да си яде черния дроб, че други са взели пироните?
Питай го бе, момиче, какво го зяпаш, сякаш е някакъв Черен Ангел?
Не беше ли позорна цялата приватизация – защо бягаш от тази тема?
Така се амнистира крадливото Минало.
[ad id=“238430″]
А Настоящето пък винаги е амнистирано – защото телевизия с боб не се храни.
В книгата си „Спомен за моите тъжни проститутки“, великият Маркес предлага едно много ясно обяснение за възникването на носталгията: „Когато хората разберат, че бъдещето не е това, за което са мечтали, тогава се появява носталгията“.
Кой ще напише разказ за тъжните ни политически проститутки, които превърнаха хората в носталгици?
Колкото повече години минават, толкова повече те/политиците се натъжават – може би проумели най-сетне евтината си същност.
А пък Костов – с неговия пирон…
Ама, моля ти се, никой не говори за твоите пирони – и да не си взел, поне раздаде почти всичко срещу почти нищо.
Да не би да си сънувал, че си разпнат – и някой забива в кръста ти ръждиви пирони?
Исус Костов.
Но друго със сигурност доуби – почтения стопански манталитет.
И въведе Големия Грабеж: Всеки да лапа, колкото и каквото може.
Един ден ще имаш паметник – защото винаги ще има мекерета неуки, винаги ще има тъжни проститутки.
На него трябва да пише: „Той не открадна дори един пирон!“
***
По-долу ви предлагам фрагменти от разговор с Гълъбина Ръждева – лелята на Иван Костов.
Той е излъчен на две части: на 7 март и на 4 април 2004 година.
Лелята се оказа много специална – забавна, остроумна и великодушна.
И най-важното – пределно откровена.
Нещо, което не е било одобрено от роднините й и тя се оплака, макар и пестеливо, по време на втория ни разговор.
[ad id=“225664″]
Тя обичаше племенника си Костов, това бе вън от съмнение.
Повече ценеше обаче идеите на младостта си – и не го криеше.
А най-много държеше на истината – и я поднесе извънредно колоритно.
Костов се превърна за мнозина, донейде и заради надменността на характера си, в Демона на последните три десетилетия.
Леля му нямаше никакво намерение да го принизява допълнително, тя просто представяше своята гледна точка за тази несъмнено важна фигура.
[ad id=“236999″]
Във всеки случай, намирам, че сведенията й ще имат изключително значение за осветляването на някои малко известни подробности от биографията на Костов.
А оттук – и на някои особености на българския Преход.
източник: facebook.com
