Простонародната харизма (моделът „Тато” – един от нас, но на власт), неистовата страст на нашия народ да му разказват приказки с много страхове, но с щастлива развръзка, както и неговата, на народа ни, потребност от Войвода-закрилник, от Индже, от внезапно преродилият се за нов живот кърджалия-даалия – всичкото това не престава да ме удивлява.
Мисля си – как не бяхме прочели в началото на Прехода стоте абсолютно необходими книги, без които човек не бива да се занимава с политика! И сред тях особено важни са книгите за народопсихологията ни, която обяснява почти всичко от нашата история през последните поне 600-700 години…
От друга страна, сигурен съм, че ако аз лично бях прочел до 1990 г. тези сто задължителни за четене книги, за нищо на света не бих се захванал с политика!
Но наистина не мога да приема, че това, което мен ме изпълва с национален срам, за моя народ или за значителна, определяща обществените нагласи част от него е повод за възторг и възхита – Той Е!
В Русия често се цитира една историческа сцена, която не се знае доколко е достоверна.
Сталин казва на своя син Василий:
– Ти мислиш, че ти си Сталин? Не, ти не си Сталин. Ти мислиш, че аз съм Сталин? Не, и аз не съм Сталин.
И посочва към портрета си на стената:
– Ето той – това е Сталин!
И без да правя никаква аналогия между героите на различните времена, представям си как ББ ругае ЦЦ:
– Ти мислиш, че ти си ББ? Не, ти не си ББ. Ти мислиш, че аз съм ББ? Не, и аз не съм ББ.
После включва телевизора, прехвърля всички български канали и там все той. И посочва себе си на екрана на телевизора:
– Ето той – това е ББ!
Източник – Н.Слатински – фейсбук профил
