Често ни се налагаше да се пощипваме, за да се уверим, че това в действителност се случва и е възможно да съществува такава неизмислена обич, признават и двамата. Нямат страхове, че ще я загубят, защото са убедени, че това е любов на сродните души, а при нея не е пресилено да употребиш думата „завинаги”.
[ad id=“263680″]
..
Излезе от печат книгата „40 лица от града на липите“, в която известният старозагорски журналист Матей Бонев е събрал свои текстове, написани през годините. ЗАРАТА препечата част от тях и заедно се насладихме на майстора-разказвач Матей Бонев, който ни запознава със случки и истории за популярни и интересни хора.
„Да живеем близо до природата, да я изучаваме, да я щадим максимално като жив организъм, да се учим от нея как да постигаме повече с по-малко усилия”. Това е според Таня Косекова целта на първия у нас експериментален център за природосъобразен начин на живот Permaship, който функционира от няколко години в този уникален център в подбалканското градче Шипка. Тя и първите ентусиасти населяват къщата на дядо ѝ в Шипка, строена преди 70 г., от есента на 2008 г.
Името Permaship дошло от самосебе си, съчетава същността – „пермакултура” и – мястото „Шипка”. Но в него явно е закодиран и дълбокия смисъл на апостолската им мисия. На английски „ship” означава и кораб. „Да оцелеем като вид в бурното море на цивилизацията, да съхраним и пренесем като в ноев ковчег натрупаният човешки опит и знания”. Може и така да се тълкува, съгласяват се с усмивка Таня и нейният приятел Ник. Той я намерил съвсем скоро в световната мрежа, но вече смята, че със сърцето винаги е бил тук, в тази стара къща под Балкана.
Когато преди няколко години Таня обявява на родителите се, че заминава в Шипка да спасява къщата на дядо си и да се занимава с градинарство и екоземеделие, те изпадат в паника. Родена и израсла кажи-речи на пъпа на София, Таня имала обаче своите сериозни аргументи „за”. След завършване на висшето си образование – стопанско управление в СУ „Св.Кл. Охридски”, 10 години се е занимавала с подобни проекти във фондация „Отворен интелект”. Изкарва и специален дизайнерски курс в Йордания по голямото си увлечение – пермакултурите. Не пропуска, разбира се, и кръвната си близост и обич към природата, наследени от родителите и. И двамата са видни учени, посветили живота си на природните науки. Майка и е професор по биохимия, а баща и един от главните проектанти на сегашната схема на въгледобив в Мини „Марица-изток”. Помни, че веднъж, съвсем малка, не я взели със себе си в Пирин и тя цял ден плакала. След това много-много рядко се е случвало да не бъде с тях в безбройните им излети по планини и гори.
[ad id=“225664″]
..
На първата пермакултурна работилница през 2010 г. се събират 20-ина ентусиасти. Таня, Софи, Пол, Кристина, Калина и останалите инициатори са на седмото небе, че центърът прохожда. Освен теоретичните дискусии засаждат в двора куп овошки, декоративни дръвчета и цветя. Калина, една от вдъхновителките на центъра, пък показва как се прави билкова спирала. „Това е триизмерна леха, която дава възможност върху най-малко пространство, в зависимост от почвата и влагата, да се отглеждат растения от най-различни климатични зони”, пояснява тя. Калина, която сега се грижи за 8-месечната си дъщеричка Димана, е усвоявала философията и тънкостите на пермакултурата чак в Бризбейн, Австралия. Според нея в момента няма авторитетен университет по света, в който философията на природосъобразния начин на живот да не се изучава като основен предмет.
Следващата инициатива, „Речно парти в селската река”, изцяло стопява ледовете между пермакултуристите/ в интерес на истината, те въобще не обичат тази дума/ и подозрителните шипкалии. В партито активно се включва, тогавашният кмет Стоян Иванов, местни хора и ученици от градското училище „Екзарх Антим І”. Цялата тази армия почиства коритото на реката, подрязва храсти и дървета, за да се вие свободно реката. А след това похапват домашна баница със сирене и домашно сладко на сладка приказка.
Една най-запомнящите се прояви миналото лято е била посветена на използването на земната и слънчева енергия. По време на практическите занимания изграждат няколко вида слънчева фурни – парабола, фуния и „лесния капак”. „В една от тях за 20-минути на слънчевите лъчи сварихме хапнахме най-вкусната юфка с мед и мляко”, припомня си неповторимото изживяване Таня.
Първата за тази година сбирка е била посветена на улавянето и съхраняването на дъждовната вода. Основното обаче не било практическото обучение, а желанието да се видят и да си поговорят всички, които са избрали живот близо до природата и по нейните закони. Събрали се над 100 души, много от тях семейства с деца. Ливадата на Таня, която е над 2 дка, не стигнала за всички къмпингуващи. Наложило се кметството да разреши да разпънат палатки и на съседната общинска мера.
[ad id=“225664″]
..
На последния засега курс в края на април за създаване на екологична градина бяха дошли нови 30-ина души, поклонници на пермакултурата. Половината от тях бяха чужди граждани, които живеят в България, и с изненада разбрали за съществуването на този удивителен център. „Аз съм от Лондон, живея в България от 3 години и половина. Тук съм, за да разбера как да влагам по-малко сили и енергия и да получавам повече и по-вкусни зеленчуци и плодове”, откровена бе Анджела. Джоана и съпругът Греъм, който е технолог по винопроизводство, пък бяха дошли с двете си малки деца – на 1 и на 5 години. Те са от Нова Зеландия, но от 3 години също живеят у нас, в старозагорското с. Дъбово. Купили си къща и 70 дка земя и смятат да отглеждат лозя по всички правила не екологичното земеделие.
Другите бяха нашенци, почти всички от столицата. „Искам да разбера може ли човек наистина да живее естествено и да се храни естествено, с чисти продукти”, обясни простичко интереса си към пермакултурите Яна от София. „Тук съм, за да видя как се прави една чиста зеленчукова градина, защото смятам, че ние и децата ни поглъщаме огромни количества отрови и пестицид”, добави друг мотив Тодор от Варна.
Най-добре е градината да бъде във формата на мандала, най-добрият хумус произвеждат червеите, 10-ина кокошки могат да свършат работата на един трактор – това са само част от забравените древни практики, които научиха днешните деца на природата. За непосветените „кокоши трактор” всъщност е подвижен кокошарник в градината, в който пернатите вършат половината работа на човека – торят и разрохкват почвата и унищожават семената на плевелите.
„Нашият вик не е старомодното „Назад към природата”, ние искаме да живеем в хармония с нея и да и въздействаме минимално”, обобщава пермафилософията Таня. Според нея Земята е жив организъм и ако човекът продължава да се държи като вирус, тя със сигурност ще се самозащити и ще се изчисти от нас. Колкото и зловещо да звучи на фона на последните катаклизми на планетата.
Таня и Ник живели заедно и в предишния си живот
Таня и Ник се срещат за първи път на 3-ти март 2009 година в 19:45 ч. на автобусната спирка в град Шипка. Ник открил информация за нея и Пермашип в мрежата и тръгнал за България. „Той трябваше да пристигне по някое време следобед, но нямах никаква вест от него, не знаех какво се случва, но почувствах, че трябва да отида и да го посрещна на спирката”, припомни си Таня.
„Първото нещо, което чух, беше свиркане с уста. Знаех, че е тя, макар и да не разбирах защо ми свирка. След това чух – „Хей, Ник” и тя се появи с нейното малко, смешно колело, зимна шапка и куче, на което всъщност беше свирнала». Така пък е запечатал първата им среща Ник. И двамата усетили, че се случва нещо специално, зашеметяващо. „Почувствахме се като две половинки от едно цяло, които се бяха търсили една друга през целия си живот”, опитва се да го обясни Таня. Връзката помежду им сякаш идвала от много минали животи, в които са били дълго време заедно и сега са се намерили отново. В тези дни на първи впечатления и преживявания те все повече откривали с изненада как мислят еднакво и колко общи преживявания са имали по пътя си един към друг. „Често ни се налагаше да се пощипваме, за да се уверим, че това в действителност се случва и е възможно да съществува такава неизмислена обич”, признават и двамата. Нямат страхове, че ще я загубят, защото са убедени, че това е любов на сродните души, а при нея не е пресилено да употребиш думата „завинаги”.
[ad id=“225664″]
..
ТАНЯ:
„Родена съм в София в семейството на учени, които ми създадоха прекрасно пространство на любовта в детството и. Раснах без страх от каквото и да е било, татко ме научи на самостоятелност, а майка ми помогна да изградя много силен характер. Аз съм зодия стрелец като майка си и в пубертета често разменяхме думи-стрели. Трябваше да често да водя битки с нея, за да правя нещата, които искам да правя. На нея като на всяка майка все й се струваха опасни лудориите ми като катеренето по скали и планини и среднощните купони с приятели до ранни зори».
Таня завършва стопанско управление в Софийския университет «Климент Охридски»и прави успешна кариера в една от най-големите корпорации в света «Дженерал Електрик». Самата тя оценява този си период като позитивен, защото й помогнал да постигне напълно желаната самостоятелност. Освен това й дал поглед отвътре в механизмите на днешната цивилизация. «Всичко е в името на растежа, увеличаване на печалбата и производство на вещи и предмети, уж за да облекчат живота ни. Но всъщност, за да ги притежаваме се изисква да даваме повече и повече от нашата енергия, а в крайна сметка се оказва, че от много от тях съвсем нямаме нужда», обобщава този печален опит Таня. Пак търсейки вечния смисъл на нещата, организира множество проекти с една малка неправителствена организация OPEN MIND, която създава с приятели през 1998.
Без много усилия успява да убеди баща си да запазят родовата къща в град Шипка и по същото време започва да се интересува отблизо от пермакултурата. «Това е наука за проектиране на човешки пространства, създадена от Бил Молисън», дава най-краткото й определение Таня. Следващата й стъпка е естественото и постепенно преселване в Шипка и превръщането на бащината й къща и градината в нейното пространство на любовта. Заедно с Пол и Софи, които живеят от другата страна на улицата в Шипка. Те пък идват чак от Англия да търсят същата близост до естествения живот. Присъединяват се и други приятели от София и Таня лека-полека създава проекта Пермашип. «Това е едно Ноево корабче, чрез което плуваме към нова планетарна култура на живот в хармония със себе си и околния свят», определя този проект на живота си Таня Косекова.
[ad id=“218548″]
..
НИК за СЕБЕ СИ
Роден съм в Брейнтрии, Есекс, Англия, земята на източните саксонци. Имам чувството, че откакто се помня, съм бил учител по естествен бодибилдинг и изграждане на сила. Страстен поклонник съм на здравословното и пълноценно хранене, харесвам красотата на простите неща. За мен самодисциплината и добрата организация са от изключително значение. През годините успях да изгради у себе си желязна самодисциплина. Особено в тежки мигове, когато не ми е до тренировки, винаги успявам да си наложа и да вляза в залата или да тренирам на открито. Постоянството може да се приложи към всяко едно нещо в живота и това, което аз правя, е да насърчавам други хора да постъпват по същия начин, за да постигнат това, към което се стремят. Това е моята рецепта за успех. Смятам, че най-добрият съветник в моя живот – това съм аз самият. Само когато не се вслушвам във вътрешния си глас и не си повярвам, мога да направя грешка и не съм щастлив от това. Приемал съм за съветници в живота само хора, които са ме насърчавали да следвам сърцето си. Пътеката към Таня се оказа много трудна и на моменти бях много близо до това да се откажа да я търси. Но устоях точно заради самодисплината, която успя да изгради у мен инстинкта за живот. Когато я срещнах отново, осъзнах, че домът е там, където е любовта. Щастлив съм, че живея напълно в настоящето и изживявам пълноценно всеки един момент, който е уникален и няма да се повтори никога.
[ad id=“218001″]
..
ТЯ ЗА НЕГО в първо лице
През 2009 най-накрая се осмелих да напусна удобната си високоплатена работа. Сертифицирах се като пермакултурен дизайнер и изчистих платното, за да мога да нарисувам живота си наново. Липсваше ми само моята половинка, за да има с кого да го сътворим заедно. Когато Ник се появи, пъзелът се нареди в прекрасна картина. Бях сигурна, че ще го позная, но никога не съм предполагала какво в действителност представлява усещането да знаеш с пълна сигурност, че това е човекът, който е част от теб. Ник е зодия лъв, роден е на 19-ти август, един от най-чистите дни, за които Петър Дънов говори. Той е дошъл десет години преди мен в този свят (както баща ми преди майка ми). Това се все знаци на съдбата в потвърждение на усещането, което изпитах – това ще бъде бащата на моите деца. Ние правим всичко заедно, дори тренировките на Ник и моята йога практика са едно. Аз дори играя ролята на неговите тежести – той прави клякания и други упражнения с мен върху раменете си. Ник има естествен талант на учител и аз го възприемам и като нов учител. Той ме учи на изкуството да създаваш малко неща, но да влагаш много в тях. В неговата любов към мен усещам силата на цялата вселена, защото той в действителност влага всичко от себе си във всяка една дума, всеки един поглед, всяко едно докосване.
Таня и Ник продължават да живеят в своето уютно гнездо в Шипка. През декември 2012 г. те изживяха и най-голямото щастие за всяка влюбена двойка – роди се чаровната им дъщеричка Будика. Таня стана майка като прабабите си – у дома, пред очите на своя Ник, въпреки риска, остракизма на пуританите и бюрократичните спънки за бебето след това. Това стана повод да се роди и един любителски документален филм „Пет родилни разказа“, в който и други майка разказват за рискованото и вълнуващо раждане извън тягостната обстановка на болницата.
Още от историите, разказани от Матей Бонев, можете да прочетете ТУК
