Дубай е огромен град./Надали можеше да започна статията си по-банално./
Основен начин на придвижване е метрото и таксиметровия превоз. Като се има предвид, че литър бензин струва около 50-60 стотинки, може да се обясни защо по осем лентовите платна непрекъснато се движат коли. Литър бензин е почти три пъти по-евтин от литър минерална вода. В Емирствата, пък и в съседните страни бензинът също е свързан с цената на петрола, но в обратна зависимост. Когато цената на петрола се покачва бензинът в тази част на света поевтинява.
В Дубай има четири големи таксиметрови компании и возят на почти еднакви цени. Няма картел, както биха се изразили нашите доморасли икономисти. Просто при толкова малко компании цените достигат своето равновесие по инстинкт. Но темата за картелното споразумение и по нашите бензиностанции е друга тема. Сега говорим за заплатата на таксиста от тези четири компании. Той е мъж на около 40 години, в повечето случаи от Пакистан, Индия или Филипините. Винаги е женен поне с две деца, като се прибира в родината при жена си и децата си по празниците и задължителна всеки месец им изпраща голяма част от припечеленото. А колко е то? На ден, при 10-12 часов работен ден нашият човек изкарва около 350-400 дирхама. За сравнение, един хубав обяд в луксозен ресторант за двама е около 140 дирхама. Една кока кола в добро заведение е 6 дирхама. Всеки може да изчисли какво може да се купи с парите, които изкарва таксиметровият шофьор в Дубай. Въпреки строгият контрол от страна на работодателите, като проследяване със сателит и джи пи ес на съответната кола, както и глоба от 6000 дирхама, ако водачът не пуснал брояча, пазарлъкът работи с пълна сила.
Не се пазарят англичани, американци, германци и прочие народи, които не са били под робство. Ние с нашето петстотин годишно робство сме се научили от турците чудесно да се пазарим и мамим. Затова и когато авторът на тази статия ползваше такси из дубайските булеварди, винаги успяваше да намали цените поне с 40 процента. Съответният шофьор изключваше брояча и с едно чудесно намигване се сключваше сделката. Почти като ръкостискане. Така нашият човек си докарва по стотина дирхама чисто отгоре за сметка на компанията. Те пък от своя страна не му плащат медицински и социални осигуровки и често го глобяват. В такова едно хармонично съжителство с клиенти и началници си живее водачът на такси в Дубай.
