Проф. Вачков обясни значението на това откъде идва инициативата на Съединението. Това не е официална инициатива на правителството или държавата.
„В ден като Съединението идва моментът да помислим какво е актуалното състояние на обществото. Сравнена с онова време – колко трудно българското общество може да застане зад една кауза. Българското общество впечатляващо показва единство, от княза до последния доброволец имаме единство и обединение“, коментира историкът проф. Даниел Вачков пред Bulgaria ON AIR.
Той подчерта, че в едно демократично общество най-голямата отговорност за обединение е на политиците.
„Но днес, преследвайки тяснопартийни цели, те използват език и поведение, които разединяват. Няма лошо хората да имат различно мнение по различните теми, но трябва да има каузи, по които да се обединяваме“, каза още историкът.
„Ако Княжество България е инициатор, това излиза като анексия. Това, че движението се развива в недрата на Източна Румелия показва, че тя отива в България, а не България към нея. Когато на 6 септември в Пловдив го обявяват майор Данаил Николаев и Продан Тишков и вече става факт, тогава цялото общество застава като един. Няма да чуете нито опозиция, нито сили, които не харесват Батенберг. Застава се зад акта, преминава се през изпитания. България да воюва срещу Сърбия, когато Русия е изтеглила офицерите си. Виждаме силата на единството – в политическите и военни действия“, заяви историкът.
От думите му се открои тезата, че и преди 137 г., и днес е важно кой стои зад малка страна като България и какво е отношението на Великите сили.
„Ясно е, че малка държава на Балканите трудно може да бъде абсолютно самостоятелна без да ѝ влияят външни фактори. Въпросът е доколко имаш куража да провеждаш в сложна политика на противопоставяне твоя линия на поведение. Историята показва колко е лошо, когато при криза, се оказваш без приятел сред Великите сили“, допълни гостът.
Във връзка с изказването на митрополит Николай, историкът коментира, че в днешно време и църквата не прави кой знае колко много, за да обедини българския народ.
„Ние правим повече история, отколкото можем да понесем“, заключи историкът.
