Житният алан в Стара Загора е място, оформило се преди повече от 100 години в покрайнините на града, където търговците от близките села са предлагали своята стока в пазарния ден. Било е и тържище на жито, от което идва и добавката към името му.
Думата „алан“ е турска и най-общо означава мегдан, площад.
Сега познатият на всички старозагорци АЛАН е в супер центъра на областния град, разположен на северозападния ъгъл на пресечката на булевардите “Цар Симеон Велики“ и “Патриарх Евтимий“. На север паркът граничи с улица “Княз Борис“.
В края на ХІХ век и началото на ХХ-и, мястото е било удобно разположено на пътищата, влизащи в Стара Загора от юг, от изток и от север.
Изключително цветно описание на идващите с каруци „гочета“ прави Любка Бояджиева в книгата си „Стара Загора – Обич завинаги“. Увалийците говореха на особен диалект, използвайки много турцизми, някои от които побългарени звучаха изключително забавно, разказва старозагорката.
Как „гочетата“ идваха на пазар в Стара Загора в началото на миналия век
На Алана тогава са прииждали и млади хора от селата, които са търсели работа в домакинствата на по-заможните граждани, както и такива с желание да станат чираци при някой майстор, при когото да научат занаят. Тук са се събирали и са общували всякакви хора, обсъждали са злободневни теми, осъществявали са социален контакт.
По-късно около това просторно място се изграждат няколко емблематични за Стара Загора сгради като болница (днешното Първо РПУ), Търговската гимназия, малко по-встрани – Пожарната, засаждат се дървета, като големите чинари с огромните надвиснали клони, които виждаме днес, са докарани специално от района на Одрин и още тогава не са били малки фиданки, а дървета на по 25 години. Така на площ около 15 дка се обособява градинка. Годината е 1959.
Днес паркът е любимо място за хора от всякакви възрасти. Официалното му име е „Александър Стамболийски“, но не само старозагорци го наричат Алана, така е упоменато мястото и в повечето карти в интернет мрежата. В центъра му е издигната скулптурна група Св. Георги Победоносец в памет на 2722-мата старозагорци, загинали в Балканската война, Първата и Втората световни войни. Вдълбани в мрамора са думи от марша на 12-и пехотен Балкански полк:
За теб, Родино, с жар се бихме!
За теб, за брата изтерзан
със слава твоя лик покрихме!
Автор на мемориала е скулпторът Любомир Добрев.
Паметникът е открит на 5 ноември 2002 г. от президента Георги Първанов, тогавашния кмет на Стара Загора Евгений Желев, митрополит Галактион.
