Завършил е професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“, мечтае да си купи кемпер и по цяло лято да обикаля из европейските столици и да попива от тяхната култура. А като малък една гадателка му предсказва, че никога няма да бъде беден, защото го пазят отгоре. И той, десетилетия по-късно, е съгласен с нея, защото смята себе си за късметлия.
Всъщност това са по-малко известните факти за добре познатия актьор Малин Кръстев, който на 24 май получи „Аскеер“ за водеща мъжка роля в спектакъла „Една испанска пиеса“ на Малък градски театър „Зад канала“. За водеща женска роля пък в същото представление беше отличена Мария Каварджикова.
Още със завършването на техникума Малин Кръстев всъщност изоставя двигателите с вътрешно горене и влиза във „ВИТИЗ“ със специалност актьорско майсторство. Завършва през 1995 г. и започва работа в Младежкия театър. Оттогава 52-годишният актьор е бил на сцените на „Народния театър“, „Театър 199“, „Сфумато“, МГТ „Зад канала“ и много други.
Днес е и асистент по актьорско майсторство в класа на проф. д-р Ивайло Христов в НАТФИЗ и преподава актьорско майсторство в младежка школа в Младежки театър “Николай Бинев”.
В театралното изкуство той вижда вид терапия, а заради необходимостта от нея вярва, че театърът никога няма да изчезне.
„Важно е как се формира човек през театъра – това наистина е особен вид терапия. Аз често припознавам болки на персонажи като свои лични и съм откривал отговори на много въпроси“, казва той в интервю за в. Труд.
Кръстев е играл в десетки филми, сред които „Хайка за вълци“ (2000), „Врабците през октомври“ (2006), „Моето мъничко нищо“ (2007), „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ (2008), Prima Primavera (2009), „Мисия Лондон“ (2010), „Операция „Шменти капели“ (2011), „Седем часа разлика“ (2011). Само през 2021 г. той участва в няколко филма, сред които са “Чичо Коледа” на Ивайло Пенчев, “Залог” на Светослав Овчаров и “Януари” на Андрей Паунов.
Добре познат е и като един от първите водещи на „Господари на ефира“, в тандем с Васил Василев-Зуека.
Носител е и на наградите „Аскеер“ и „Икар“ за поддържаща мъжка роля, в постановките “Лазарица” и “Веселите Разплюеви дни”. През 2015 г. и 2016 г. година отново печели “Аскеер” и “Икар”, но този път за драматургия, за неговата постановка “Семеен албум”.
Въпреки натовареното си ежедневие обаче, Кръстев продължава да вярва в чудеса и намира такива в професията си.
„Чудо, в смисъла на чудо, ми се случва всяка вечер на сцената. Животът ни като даденост е едно голямо чудо – да ценим живота, това е най-голямото чудо и тайна!“, казва още той в интервюто си за в. Труд.
Във възторг е и от един от по-необичайните проекти, в които участва „Поетите“ на Диана Алексиева. Това е представление, при което актьорите рецитират поезия на сцената на живо пред публиката.
„Вече три години всичко се изкупува и самия факт, че едни хора седят и плачат на български стихове – такива неща ме учудват, тоест не сме загубена нация!“, разказва той.
Иска му се българите да са по-усмихнати хора и с изкуството си да им помогне да вдигнат глава.
„Човек трябва да се вглъби в себе си, за се успокои и да започне да се усмихва. Да вдигне глава – гледам, вървят по улиците хора вторачени в телефоните си – вдигнете глава, бе хора! Аз се опитвам да вървя с вдигната глава“, казва Кръстев.
