Славата на първа дама всъщност е мечта на твърде малко жени в политическата история. Повечето от тях заемат този пост по принуда и затова правят всичко възможно, за да останат в сянка.
[ad id=“225664″]
Други пък нарочно се стремят към светлините на прожекторите. „Пионерката“, пожелала това, е Нели Тафт – първата първа дама, амбицирана за този пост. Може спокойно да се каже, че съпругът й Уилям Тафт не би спечелил изборите през 1908 г., ако не бе волята на жена му. В историята той остава като един флегматичен добродушко, изведен на челна линия във властта най-вече от своята съпруга…
С активна дейност се откроява и Елинор Рузвелт. Освен че обсъжда с мъжа си всички актуални политически събития, тя отделя време и за публицистика. На 4 юли 1942 г. публикува статията „Трябва ли да се мразим, за да се бием“, вдъхновена от Втората световна война. С това провокира хиляди хора към пацифизъм и мнозина виждат в нея посланик на световния мир.
Традицията първите дами да участват активно в политиката е продължена и от Джаки Кенеди. Безспорно е, че без решителната й подкрепа Джон Кенеди не би станал толкова популярен. Наследничката на аристократичната фамилия Бувие не се колебае да слезе дори във въглищните мини в Силвърбек, за да лобира за съпруга си. Славата на двойката нараства още повече след посещението им във Франция. Шарл де Гол е очарован от нея. „Г-жа Де Гол, която прилича на опърничав пигмейобсипан с пайети“ споделя саркастично тя. „Без теб нямаше да съм тук“, признава й той.
[ad id=“263680″]
Хармонията помежду им не трае дълго. След убийството на Кенеди Джаки търси утеха в обятията на Аристотел Онасис, а по-късно работи като редактор в нюйоркско издателство. Умира от болест, вирусът за която е дремел в тялото й повече от 30 години, пренесен от палавия Кенеди…
С унижението на изневярата се сблъсква и Хилари Клинтън, която е сенатор от щата Ню Йорк. Задълженията й като съпруга на президента я отвеждат до всеки щат и до представителите на 78 народности. С изключителна енергичност тя се посвещава на различни социални проблеми и обществени дискусии. „Работата ми като първа дама ме научи да работя неотклонно за една кауза дори когато съм в окото на урагана – пише тя в автобиографията си „Моята история“ (ИК „Сиела“). – Осемте години, които прекарах в Белия дом, подложиха на изпитание моята вяра и моя брак. Аз се превърнах в гръмоотвод на политически и идеологически битки…“
