В историите на тези младежи има повече премълчаване, отколкото в живота на много техни връстници. Стигмата е част от живота им. Понякога дори средата, призвана да ги подкрепя, се оказва враждебна. Те са ученици от гей общността, описани в националното проучване на Фондация Single Step за нагласите към ЛГБТИ* в българските училища.
“Усещам, че системният тормоз и униженията, на които съм подложен в училище, ме промениха”, казва едно момче.
“Моля Ви, помогнете! Ако не на мен и моето поколение, то поне на следващите, за да не минават те през това, през което преминавам аз”.
В рамките на проучването участниците, идентифициращи се като част от ЛГБТИ общността, са попълнили анонимно онлайн въпросник. Повечето разкази си приличат по това, че в тях много от тези младежи говорят за трудностите, през които преминават и за които често не могат да споделят нито с учителите, нито със семействата си.
70,6% съобщават, че са тормозени вербално в някакъв момент през учебната 2017 – 2018 година заради сексуалната си ориентация. Една трета са били жертви на физически тормоз.
Повече от половината (57,4%) казват, че са чули хомофобски подмятания поне веднъж от своите учители или от други служители в училище.
“Ние разглеждаме групата, с която работим и ни е важно да разберем какво се случва с нея в училище, но я разглеждаме като пример за това с какво се сблъскват различен тип групи. Човек може да бъде маргинализиран по различни признаци”, коментира пред Свободна Европа Николета Габровска – изпълнителен директор на “Single Step”.
І Игнорирането на проблема
Това е първото подобно национално количествено проучване (на принципа на отзовалите се), проведено в България, което обхваща всички 28 области.
“За първи път се обръща поглед към самите ученици, а не само към системата”, казва Габровска. “Нещото, което ме огорчи, е фактът, че езикът на омразата – независимо дали е хомофобски или расистки – вече толкова се възприема като нещо нормално в училище, че никой не реагира”.
В повече от половината случаи, в които ученик се е обръщал за помощ, персоналът е казвал да игнорира проблема. “Този натиск кара страшно много хора да мълчат”, смята Габровска. Повече от половината от учениците (55,0%) казват, че никога не са споделили с член на семейството.
„Когато някой ме тормози в училище заради моята сексуална ориентация, ясно мога да кажа, че няма на кого да се оплача или ако пробвам, смятам, че ще бъда обект на подигравка за хората, които би трябвало да ми помагат – директор, зам.-директор, учители, дори и психолози“, споделя опита си друг ученик.
В Закона за защита от дискриминация е отделена специална част за предотвратяването на дискриминация в сферата на образованието. Всяко училище определя политиката си за защита с наредби и правилници. “Ако гледаме през наредби и законодателство, аз съм сигурна, че всяко едно училище е свършило всичко от тази гледна точка”, коментира Николета Габровска.
Според нея проблемът се корени в това, че тези политики не са ясно обяснени на децата. “Едни елементарни усилия да кажеш: “Нашето училище е пространство, в което обидният език не се толерира”. Това не е кой знае какво усилие”.
І Подкрепата в училище
Лоръл Змолек Смит преподава английски език в Американския колеж в София повече от 5 години. Това е едно от първите училища, в които е въведен свободноизбираем предмет по ЛГБТ история.
“Започнахме този клас, защото учениците имаха интерес”, разказва пред Свободна Европа Смит.
“Както всички останали ученици, така и ЛГБТ младежите имат нужда от възрастни, които да ги приемат и да ги подкрепят. Въпреки че нищо не може да замени родителската подкрепа, ако имат учител, с когото да говорят и който да им каже, че са нормални, може много да им помогне”.
Повече от половината ученици (53,5%), участвали в проучването, отговарят, че възнамеряват да емигрират. От тези, които посочват, че планират да напуснат страната или не са сигурни, половината (51,9%) съобщават, че намерението да емигрират е свързано с тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.
“Не искам да бъда отлъчена от семейния си кръг или да ми бъде отнета възможност за професионално развитие заради идентичността ми”, споделя своето опасение една от ученичките, участвали в допитването.
Според Смит “тишината по темата се възприема от учениците като липса на подкрепа или дори одобрение на хомофобията”.
“Познавам повече от един гей студент, който истински обича България и би искал да остане тук, но смята, че единствената възможност да бъде себе си и да бъде приет е някъде другаде”.
І Защо се правят тези проучвания?
През 2018 г. хомосексуалните хора са втората най-засегната от реч на омразата група след ромите, сочи изследване на Институт „Отворено общество“. Този резултат съвпада с интензивния дебат около провалената ратификация на конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като “Истанбулска конвенция“.
По данни на “Евробарометър” от 2019 г. 71% от анкетираните са напълно несъгласни с твърдението, че „няма нищо лошо в сексуални отношения между две лица от един и същи пол.“
На въпрос „колко комфортно бихте се чувствали, ако някое от вашите деца е в романтична връзка с човек от същия пол?“, 80% отговарят, че биха се чувствали „некомфортно“.
* ЛГБТИ – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора
Ивайло Везенков Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
