Разговаряме с Радослав Първанов за неговия голям проект да бъде БЪЛГАРИН, да запечатва върху лентата на своя фотоапарат цялата красота на Родината, на народа ни и неговия бит и култура. Младият фотограф предизвика фурор със снимките си на красиви българки, които обиколиха мрежата и събраха милиони харесвания.
Срещаме читателите на ЗАРАТА с младия, само на 23 години, но изключително талантлив и успял фотограф Радослав Първанов, автор и съавтор в редица проекти, свързани с България. Негови снимки са излагани в редица изложби, публикувани са в издания като National Geographic и Economist, в уеб-сайтове, печатни издания, телевизии и други. Той е официален фотограф на различни събития у нас, а отразявайки Международната колоездачна обиколка на Турция през 2011, 2012 и 2013 година, печели конкурс със своя снимка от финала. Стана особено популярен с проекта си „Аз съм БЪЛГАРКА!“.
[ad id=“263680″]
1. Разкажете ни малко повече за себе си – кога и къде сте роден, работа, проекти, хоби…
– Казвам се Радослав Първанов, роден съм през 1993 година в град Габрово. Семейството ми се е образовало в две различни насоки – майка ми е педагог, а баща ми инженер. Учил съм в родния си град от средното, та до висшето си образование. Фотография съм учил три пъти в живота си – два в Лондон и един път в Германия.
Висшето ми образование е по Електроенергетика и електрообзавеждане.
Фотограф съм на свободна практика от 2010 година и снимам за български и чуждестранни издания, сайтове и телевизии. От 2017 година започнах работа като фоторепортер и в Списание „Българе”.
Работя в родния ми град Габрово, работа, която е далеч от сферите, в които съм се обучавал, но това ще продължи докато получа магистърската ми степен.
Участвал съм в редица проекти, фотографски и не само. Винаги съм творил в посока опазване и популяризаране на родното. Работил съм с много автори, участвал съм в стотици изложби в България и по света.
Хобито ми е в свободното време да катеря с приятели различни върхове в българските планини, колоездене, спорт и разходки сред природата.
[ad id=“263680″]
2. Откривате изложба – кое Ви провокира да тръгнете към този уникален и красив проект – във фейсбук и в изложбената зала? Какво искате да постигнете с тази инициатива?
– Отговорът е простичък и се състои в две думи – любовта към България! Това предизвика у мен интереса да предложа на едно момиче да се снима с носия в стария Пловдив. След като снимките бяха изключително успешни, аз си казах, че България заслужава нещо мащабно, множество картини обединени в един образ, този на родината и този на Българката. Така започна всичко. Беше ранната есен на 2014 година, а през 2016 заснех останалите 29 български сюжета. А предстоящото представяне е мечтаното от мен събитие, на което да пресъздам атмосферата на снимките и да обединя българския дух макар и за няколко часа. Надявам се това да се превърне в патриотична вълна, която да повдигне духа на нашите сънародници, а и да започне да разказва за България по-успешно пред света.
3. Вие сте фотограф, как опазвате произведенията си съобразно авторското право и изправяте ли се често пред нарушаването му? Как процедирате?
– Благодаря за този въпрос, често боравя със закони и в местоработата ми и в професията ми като фотограф. Законът, който урежда моите права в направление фотография е Законът за авторското право и сродните му права. В Република България имаме добре разписан закон по този въпрос и правото ми е отразено в този документ. Вече е друг въпросът до колко този закон се спазва, както и моето лично право на автор.
Опазването е трудно, доказването – лесно, а търсенето на възмездие по законов път – дълго и мъчително. Процес, който не ме отказва да преследвам моята защита и предотвратяването на неправомерна употреба на мой труд.
Мога да ви разкажа за десетки случаи, в които се нарушава авторското ми право. Много са моментите, в които има нарушения на това ми право върху проекта „Аз съм Българка!”. Те са много, защото Националният ми проект е единствен по рода си, момичетата са с особени физически дадености и не са показвани до момента. Това е основата, която провокира закононарушителите да прекрачат линията на правилата.
Понеже давам интервю за „Зарата” мога да ви разкажа за случай от Стара Загора. В началото на месец април т.г. научавам за организирането на концерт по случай идващата пролет от Читалище „Георги Бакалов 1933”. Някой „организатор” бе откраднал кадър на едно от моите момичета-участничка в проекта ми и бе изработил плакат и покана за концерта, който забележете: предстоеше да се състои в сградата на Операта. Концерт, билетът за който струваше 6 лева, а зрителите щяха да наблюдават фолклорна програма.
Човекът, който бе свършил това е знаел чия е снимката, проектът не бе представен, а момичето на снимката бе под 18-годишна възраст. Това означава, че са нарушени ред закони, освен този за авторското право.
Беше ми обяснено, че „ не знаели, че снимката си има автор”, аз любезно по телефона помолих поне на финала на концерта да се отбележи чий е кадърът и тук идва изненадата за тях. Момичето на снимката, която бе открадната, щеше да играе на тази сцена същата вечер. Обещано ми бе, че ще бъде показана специално и името на проекта ще бъде отбелязано пред публика. Разбира се това не се случи, дамата–организатор „забравила да го направи”.
Вторият пресен пример, който мога да ви дам, е злоупотребата на един роден „диджей”. Въпросният използва визия от проекта ми, която е моя авторска в свой комерсиален видео клип, като съвсем „случайно” бе пропуснал да отбележи, че авторската визия е показана първо в „Аз съм Българка!”. Излишно е да коментирам какви глупости ми се сервираха защо е нарушено собственото ми право на авторско отбелязване, което е описано подробно в Закона. Момичето, което участва в клипа участва и в моя проект, по моя молба с моята визия. Днес е създаден видео клип, който със съмнителна цел има намерения да популяризира България, което всъщност е капитализация на „диджея” за идния сезон, а и понеже стана модерно да се съчетават народни ритми с електронни жанрове – къде успешно къде не!
Освен моралната щета над мен и проекта, щетата в случая е и върху работата и ангажимента на всички участници в моята идея. За това съм твърдо решен да дам пълна гласност на постъпките на тези нарушители и да потърся своите права по съдебен път.
[ad id=“263680″]
Трудно е опазването на авторското право днес, когато имаме необятния свят на интернет, но трябва да се прави, защото така трудът и първоначалният замисъл на автора няма да останат пренебрегнати никога. Всички знаем кое са прави за пари и кое се прави с некомерсиална цел и обществена провокация към дадена активност или подобряване на националното самочувствие например.
4. Толкова млад човек като Вас рядко така очевидно е влюбен в страната си. Не мечтаете ли за кариера навън?
– Не съм мечтал за кариера извън България никога, смятам и че не бих мечтал. България е моята Родина и смятам, че имам какво да дам на нея и народа си. Вярвам, че с работата си мога да привлека още творци и съмишленици и да направим заедно нещо добро, което да подобри живота ни като цяло или да провокира властта да направи дадена промяна.
Да, навън трудът е добре оценен, да, условията и пазара са други. Но ако всички ние, които имаме идеи и способности, напуснем Родината и се захванем да работим на чужда територия и в чужда полза, какво ще остане тук?! На кого ще оставим държавата си?!
Смятам, че трябва да бъдем тук, да се учим, където пожелаем, но да се върнем след това и ако имаме волята да започнем да се справяме с проблемите си или да бъдем началото на промяната към по-добро.
5. Каква е реализацията на творец като Вас в България?
– Смятам, че реализацията ми е добра. Имам постоянни ангажименти в различни сфери на моето изкуство. Имам отношение към медии и отразяване на множество и важни събития от световен характер. Ситуиран тук в България имам удобството да пътувам и да съм част от редица проекти извън страната, което е предимство на разположението на държавата.
Живея в родния си град Габрово, който е разположен в центъра на България и с пътувания из страната ми е удобно да осъществявам работата си.
Важно е името и стилът, които съм изградил, затова съм търсен. Работя на 100% без да пестя от време и качество, вярвам че това е правилната пропорция, откровеност и пълно себераздаване по време на работа, за да може клиентът ми да бъде удовлетворен и мога да се похваля , че имам дългосрочни договорки за работа.
Като в много сфери от свободните професии в България работата на парче е незаобиколим фактор, затова работя на свободна практика, което за мен не е минус. Напротив – това е предимство, което ми позволява да не бъда обвързан или заробен под даден бранд или фирма, за които да отделям всичко, без да имам възможност да се докосвам до различни неща.
6. Идеи за други проекти?
– Имам още много идеи, като най-важната, която искам да осъществя, е пълният образ на България и българите. Това ще бъдат следващите снимки, които ще направя след продължението на „Аз съм Българка!”. Ще се постарая да събера образа на цялата страна, заедно с нашия дух, бит и традиции. Децата ще заемат огромна част от бъдещите ми идеи, понеже цялата насоченост на възпитанието, примера и изучаването на нашето минало трябва да е към тях.
Продължавам да работя за България и българското, за да може светът, а и ние самите, да познаваме още по-добре какво всъщност се крие зад над 1300 годишната ни история.
