ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 52, 1991 г.
Лично мнение
НИЕ СЪЩО ПИШЕМ ИСТОРИЯТА НА СЕЛОТО
Нас – християновци, ни наричат християни. И има основание за това, защото коренът на името на селото ни произхожда от Християнството, най-разпространената религия по света. В миналото – близко и далечно, ни обвиняваха, че сме „безверници“, а други ни обявяваха за „вярващи“, нищо че в селото ни черква не е имало и такава не сме запомнили. Ще възкръсне ли Христос? – е въпрос на християнството, заимствувало от юдаизма и сектата на есеите монотеизма и идеята за идването на месия – спасител на света. Всяка година на ден – Великден той „Възкръсва“. За нас простосмъртните стои въпросът къде да търсим превъплъщението на доброто и злото, двата полюса, приближаващи се един към друг. За по-малко от година по покана на един нашенец – „ентусиаст“ в селото ни вече на няколко пъти се появява една компания от пет-шест „пламенни оратори“, хора, насъбрали злоба и мъст с годините. И всеки път ни убеждават колко „несправедлива“ е историята към нас. В колко жестоко време все още живеем под „ботуша на червения комунистически звяр“, изсмукал и последната капка от кръвта ни. Обикновено хората ги слушат смирено и мълчаливо. някои им ръкопляскат. Долавят се и отделни възгласи. Може би по навик. Недоумяващо за присъстващите пред тях се изправи един господин с подчертан финес и започна патетично да им разказва как в родното им село партокрацията насила е заставила селяните да станат кооператори. По думите на „оратора“ комунистите всяка вечер привиквали собствениците и им нанасяли жестоки побоища и им отправяли заплахи. Изричайки категоричните си слова за историческото минало на Християново, господинът дори не се досети, че има живи свидетели, които сега бяха негови слушатели. Друг господин, който по всичко си личеше, че е интелектуален, определи единствената върза в центъра на селото за „историческа“. Тя също „влезе“ в сценария. Нали сега е модерно местата, на които има подобни изяви, да стават „забележителни“ и да получават нови имена. Само че тази върба е посадена преди повече от тридесет години от благородните ръце на християновец. И не с омраза, а с човешка обич. „Почтените“ господа не видяха наблизо стария герен – живо предание в разказите на потомците от векове, станал притегателен център при заселването на прадедите ни, известен като „корийският кладенец“. Как ли сега него щяха да кръстят? Така неизвестни псевдоисторици, явно ръководени от една и съща подбуда, покровителствувани от поканилия ги, не само откриха нова страница, но и „преоткриха“ най-новата история на с. Християново. А предубедените защо да не им повярват? Нас – „неуките и простите“ селяни, както господата ни отреждат, досега дето други са ни лъгали, те трябва днес да ни поучават. Иначе всички сме за истина и справедливост, за демокрация. Няма значение, че в селото има за щастие все още живи над 80-годишни хора, патили и препатили и знаят по-добре коя е истината. Но кой тях ще пита? Монологът е изпитана марка. Без всякакво значение е, че тук има организирани социалисти и николапетковисти. Консенсусът е само ново понятие. Нищо, че от селото има хора с висока култура: инженери, лекари, учители, не малко други висшисти и средни специалисти, а и много работници и служители, които до болка познават своя християновски корен. Нима трактовката „бъдещето е на кадърните, а некадърните на боклука“, чута от устата на един френетичен младеж от групата на незнайните люде, не е желание за предопределяне съдбата на десетки трудолюбиви хора, които и без това са вече на ръба на оцеляването. При скоротечно настъпващата безработица може би господата ще ни предложат нещо по-привлекателно. „Оскъдната“ ни журналистика и тя не закъсня да добави по нещичко към християновската история. Рицарите й реагират светкавично строго по принципите на своята етика. По изключение може от мястото на събитието. Още по-лесно без справки и документи, без много срещи. Понякога е нужна само една. Няма защо – и за това има „християнин“. Той възторжено поднася „фактите“ на писачите. И се заредиха материалите за Християново и християновци. „На с. Християново му се носи славата на най-върлата опозиция“, писа неотдавна един „познавач“ на християнските съдби. Що за квалификация? Защо пък да няма опозиция? Нали и тя е за демократична и правова държава. Ако нашият господин Въто Вътев, лидер на опозицията, я определя като „върла“ (авторът е беседвал единствено с него), още по-зле за лидера, а пък и за самия автор. Местните жители, включително и тези, които принадлежат към опозицията, не смятат, че тя е „върла“. Просто хората имат друго мнение, което устояват. Християновци напоследък имаха възможност „да се наслаждават“ и на друга „трагикомедия“, писана по подражание на Хамлет. В нея четем „в с. Християново над двеста домакинства всяка вечер сънуват синори“. Всичките са около 180. От тях само 10 – 15 желаят да станат частни земеделски стопани. Законът за земята е в сила и всички имат тази възможност. Един „благодетел“ не дочака. Нареди по „белите полета“ синорите. А под тях списък от имена, между които името Демир Сталев. Дядо Демир почина още през 1967 год. Дали авторът е сгрешил, или съзнателно е вмъкнал мистерия за засилване въздействието на „творбата“ си. Мъртвецът ревностно пази синорите си и ги сънува. Днес живите пък иронично един друг се питат „ти тази вечер какво сънува“. Християново си има своята история. Тя е написана от нашите деди и прадеди с ум, сърце и ръце. Вярвам, че няма християновец, на когото да не е скъпа родната стряха, където и сега да се намира той. То идва от вековете, понесло християнската вяра през робството, съхранило се и до днес. Преди години се чуха гласове за промяна. Опази ни Бог. Не зная дали ще се намерят „умници“ отново да го кръщават. Възможно е и това да се случи. Но не забравяйте, родни съселяни, че всички ние продължаваме да пишем тази същата история, независимо къде живеем със своята култура, нравственост, чест и благодеяние. Защото тя не търпи лъжата, не скрива истината и не дава на никого повод да заподозре себе си в пристрастие или в превзета враждебност.
Кольо СТАЛЕВ
НИЕ СЪЩО ПИШЕМ ИСТОРИЯТА НА СЕЛОТО
