ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 63, 1990 г.
НИКУ ЧАУШЕСКУ: „АЗ ИЗПЪЛНЯВАХ САМО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ”
● ПРЕДЛАГАМЕ ВИ РЕПОРТАЖ НА „ЩЕРН” ОТ ЗАТВОРА АИУД
Трудно беше човек да стигне до Нику Чаушеску, когато бащата и майката управляваха Румъния. Днес, след като техният син и коронован принц е паднал толкова ниско и е затворен за решетките като враг на народа, това също е трудно. Всичко зависи от разрешението на генерал Нистор, шеф на военния съд в Букурещ.
Синът на диктатора е легенда в страната, а също и в чужбина, където неговите лекомислени постъпки неведнъж са описвани на първите страници на вестниците. Докато бащата потиска страната и оставя народа си да мизерствува, Нику води живот на социалистически плейбой. Трябвало е да има в кревата си три жени на ден, като много често това става против желанието им. В Монте Карло проиграва милиони, а за да напълни портфейла си, просто продава конския табор в Мангалия, най-расовата порода в цялата страна. Избягалият от Румъния офицер от тайните служби Йон Пачепа си спомня, че любимото забавление на Нику било да се изпикае върху стридите, които след това се поднасят на гостите.
38-годишният Нику Чаушеску лежи в затвора Аиуд, построен от императрица Мария Терезия. Обвинен е в масов геноцид и в незаконно притежаване на оръжие. Ако бъде признат за виновен, го очаква доживотен затвор.
Пред затвора се срещаме с Паула Якоб, адвокатката на Нику Чаушеску. Той й има доверие. Тя с успех е развела братовчедка му. Според нея Нику е много болен и е загубил всякаква надежда да излезе жив от затвора. Докато ни съобщава това, очите й се пълнят със сълзи. Топло е и пълната дама си вее с ветрило. Затворникът Нику Чаушеску ни очаква в стаята за посетители. Охраната се оттегля с респект назад. Облечен е в джинси и бяла блуза. Носи слънчеви очила. Нику ни пита дали сме виждали негови снимки преди това във вестниците и дали сега можем да го познаем. В затвора е отслабнал с 15 килограма. Наистина не се чувствува добре. При задържането му през декември е ударен с нож в корема. По време на операцията лекарите виждат черния му дроб, който е разрушен от цирозата. С него е свършено и нищо повече не може да се направи. А в затвора няма нито лекарства, нито витамини, а и храната, с която го хранят, за него е чиста отрова.
Между другото, това с ножа го разбира, но защо при задържането му са му откраднали златния часовник. Хубави революционери, след като са способни на такова нещо.
Става въпрос за смъртта на родителите му. На Коледа той чува по радиото, че те са разстреляни. Говори за кончината на родителите си, а сякаш говори за чужди: „Не знам дали беше правилно да бъдат разстреляни. И до днес не ми е ясно в какво ги обвиняват. Но станалото – станало.”
Нику израства при баба си. Вижда родителите си много рядко: „Аз си имат своите, а те техните проблеми.” Бащата за него е преди всичко държавен глава, на когото той, както и всички в страната трябва да се подчиняват. Тук се включва и адвокатката: „Та той не е виновен, че се е родил в такова семейство. Едно голямо дете, което през целия си живот се е страхувало от родителите си. От благодарност Чаушеску-младши й стиска ръката: „Госпожа Паула, защо нямах майка като Вас.”
Пред военния съд в Сибиу Паула Якоб се бори за своя довереник като лъвица. Тя иска експертиза за психичното състояние на клиента си, но искът й е отхвърлен с една типично балканска мотивировка. Според съда, след като Нику Чаушеску дълго време е заемал високи постове в държавата, е психически здрав. Затова подобна експертиза е губене на време.
Щом въпросът опре до процеса срещу него, Нику Чаушеску става нервен и започва да върти химикалката си. Точно той да бъде обвинен в геноцид, та това е абсурдно. Той винаги е обичал румънския народ, а човек не убива този, когото обича. Той иска да разкаже на всички какво се случва на 17 декември м. г. – деня, в който избухва революцията. Сутринта той има уговорка с приятели да ходи на лов, но пийва повече и до лов не се стига. В пет часа бащата се обажда от Букурещ по телефона и разпространява решението си да се обяви извънредно положение и да се стреля след предупреждение.
Но защо, както твърдят пред съда очевидци, синът обявява военно положение? Защо дава заповед да се стреля веднага и без предупреждение? Това е недоразумение, се опитва да обясни Нику Чаушеску. Той мисли, че зад преврата стои чужда сила и дава заповед да се стреля само срещу чужденци, а не срещу народа.
Според показанията на един офицер пред съда в следващите дни в Сибиу и околността са изстреляни над един милион патрони от различен калибър: чудно е, че в тези престрелки са загинали не повече от 91 души.
Но в тези неспокойни времена Нику Чаушеску има други важни проблеми. Межстният футболен отбор се завръща точно по това време от Мароко. Футболистите са задържани от митничарите на летището в Букурещ. При това положение, разбира се, Нику не може да остави футболистите в беда. Лош е този ден за него. Първо напиването, след това революцията, а накрая и ядовете с митницата. Поглеждайки меланхолично през прозореца, синът на диктатора казва, че винаги се е застъпвал за другите. Но сега е съвсем сам. Тук никой не го посещава, никакви приятели, никакви приятелки, а и роднините не идват. Но може би това е добре. Най-после той може спокойно да мисли. Адвокатката му е осигурила трудовете на гръцките философи. Той чете трудовете всеки ден и му става ясно, че марксизмът е грешният път. Два или три пъти опитва да говори с баща си и да го помоли да даде повече топлина и хляб на хората, но бащата не се вслушва в думите му. Може би той много бързо се предава: „Знаете ли, аз не съм борец, по-скоро съм човек, който обича удобствата. Може би това е моята голяма грешка.”
Както много комунистически функционери в Източния блок, Нику Чаушеску светкавично променя посоката на мисленето си: „Трябва да се грижим за отделния човек, за индивида.” „Слава богу, в Румъния най-накрая са проведени свободни избори.” Нику също прави своя избор. Избор, направен свободно, но в затвора. Това наистина е гротеска. Това дава своя глас на Илиеску и на Фронта за национално спасение. Илиеску в крайна сметка дълго време е бил подчинен на баща му и сигурно е добър човек: „Сега той трябва да докаже, че може да управлява по-добре.”
Наистина ли не се чувствува виновен след всичко, което се случи в Румъния? Чаушеску отговаря с ужасни думи, казвани от много хора преди това, злоупотребили с властта си: „Аз изпълнявах само задълженията си.”
Хайко ГЕПХАРД
(БТА)
