ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 23, 1990 г.
До в. „Свободен народ“
Копие: До в. „Южна поща“
ОТВОРЕНО ПИСМО
на президента на фирма „Кони Текнолоджи“, по повод публикуваната във в. „Свободен народ“ статия „И дойде богатият евреин…“
Уважаема редакция,
Не бих си губим времето за отговор на „писанията“ на изтъкнатата старозагорска музиковедка-журналистка г-жа Апостолова, ако материалът не беше поместен в един вестник, считан от мен за орган на партия, изповядваща една от най-демократичните европейски идеологии. Изумен съм, че именно тази редакция си позволява да публикува материали в стил „жълта преса“, разчитащи на евтина сензация. Признавам вината си, че действително произхождам от бедно семейство, живяло някога в Ючбунар, както и това, че сега съм богат. Не считам нито бедността, нито спечелените с почтен труд пари за порок. Бих се срамувал, ако част от тези пари бяха резултат от хонорари за статии от типа на публикуваната в броя от 23.11.1990 г. на в-к „Свободен народ“. Въпреки че по правилата на световния бизнес аз съм длъжен да давам отчет за произхода на моите капитали единствено пред данъчните и съдебни органи, отстъпвам от този принцип, воден единствено от уважение към директора на вестника д-р Дертлиев и към неговата партия. Вярно е, че част от моя бизнес в Старозагорския регион е свързан с износ на селскостопанска продукция. Но вярно е и това, че съм верен на принципа си в тези сделки да бъда почтен с моите партньори, които получават стойността на изнесената продукция, след приспадането на преките разходи по износа и печалбата на моята фирма. Българските търговски организации изкупуват на безценица селскостопанската продукция в лева от производителите и я продават във валута, а аз донесох на АФ „Загоре“, ТКЗС-Бяло поле, ТКЗС-Бял извор, ТКЗС-Памукчии и ТКЗС-Бъдеще за изминалия сезон 1 554 583 австр.шилинга. Не вярвам българският народ да стане вегетарианец в резултат на моя проект за производство на гъши дроб, както се сочи в статията, тъй като всеки гъши дроб си има и гъска, която обаче остава в България. Стойността на гъшето месо, което е 360 тона, е 600 000 щ.д. Оставяме го в България не защото немците не обичат гъше месо, а от загриженост да се запази теглото на г-жа Апостолова. Оборотът на изнесения гъши дроб и перушина възлиза на 3 400 000 щ.д., които след приспадане на разноските, направени от двете страни, се разпределят между партньорите – ТКЗС-Бяло поле, ТКЗС-Бял извор, ТКЗС-Опан, Агрофирма-Опан, ТКЗС-Арнаутито, ТКЗС-Калояновец и „Кони“, при съотношение 50% на 50%. При това, цялата инвестиция, с изключение на помещенията, е валутна и е за сметка на „Кони“, ведно с рисковете по сделката. Що се отнася до взаимоотношенията ми с г-н Атанасов, считам, че няма сила, която да ми нареди как да подбирам приятелите си, а тези, които се наричат мои врагове, са врагове на самите себе си. Причислявах г-жа Апостолова към първите, след като по нейна молба, с бордеро №461470 от 25.09.1990г. на БНБ гр. Стара Загора, дарих на Старозагорската опера, в която тя има честта да работи, сумата от 1000 щ.д., без да ми е известно, че преди тази дата тя вече е била депозирала статията си във в-к „Свободен народ“. Сега, когато узнах от нея, че тези пари били „мръсни“, настоявам те да бъдат внесени от Старозагорската опера във Фонд „Милосърдие“. Все в стремежа си да бъда полезен на Старозагорската културна общественост, аз установих, отново по молба на госпожата, пренебрегвайки дипломатическите правила, контакти с министъра на просветата и културата на Израел, за да му отправя покана да посети България и в частност Стара Загора, която той прие. И за да не бъда голословен за отношението си към Стара Загора, ще спомена, че съм внесъл във фонд „Милосърдие“ сумата 5 000 щ.д., спонсор съм на баскетболния отбор „Електрон“-Стара Загора, станал национален първенец, със сумата над 20 000 щ.д. годишно. На мои разноски замина на лечение в Израел майка с дете, като не споменавам други суми, дарени все в полза на този град. А сега, истината за вестник „Южна поща“: Този вестник е излизал само по време на предизборната кампания като орган на СДС-Стара Загора. Вестникът нямаше перспектива да излезе отново след прекъсване от два месеца, поради липса на средства. Воден от добри чувства, с цел да подпомогна младата демокрация в града, аз откликнах на молбата на представители на КС на СДС-Стара Загора, ДА СПОНСОРИРАМ ВЕСТНИКА. Какви бяха условията, които поставих пред този вестник, така щедро и безотговорно коментирани от г-жа Апостолова? Като бизнесмен аз не желая и не мога да афиширам пристрастия към определена политическа сила, поради което изразих желание вестникът да бъде независим. Едновременно с това обаче, редакционната колегия остана същата, а тя се състои от изявени членове на СДС в град. Ангажирах се да не се меся в пряката работа на вестника, като същевременно поставих категорично условие да се публикува само истината, основаваща се на проверени факти, категорично се противопоставих да се заемат безпринципни позиции за когото и да е, като пълното право на критиката трябва да бъде съпроводено с предоставяне правото на отговор на засегнатата страна преди публикацията – основен журналистически принцип, който в. „Свободен народ“ явно не счита за необходимо да спазва. Считах, че тези мои изисквания не противоречат на основната линия на СДС за търсене на истината, а едновременно с това, целя да отлича вестника от залялата страната „жълта преса“. Не от фирмата ми, а лично от мое име съм предоставил на в.“Южна поща“ помещение, телефони, обзавеждане, оборотни средства за консумативни материали, лека кола и заплати на девет души (създал съм девет добре платени работни места). Един от малкото верни факти в статията на г-жа Апостолова е този, че наистина поисках среща с ръководството на СДС-Стара Загора, тъй като желаех да изразя недоумението си, че една демократична формация, каквато има претенции да бъде СДС, може да поиска оставката на своя лидер само за това, че той работи в един независим вестник, избран е от редколегията за негов директор, а не назначен от мен, както твърди г-жа журналистката. За това, че в страната цари хаос, няма закони, или доколкото ги има, не се спазват, аз нямам вина и не аз желая да бъде така. Макар и музиковед по образование, г-жа Апостолова се ориентира донякъде вярно, че за развитието на всякакъв вид бизнес, стабилността в страната е основно изискване за чужди инвестиции. Аз инвестирам, съзнавайки рисковете, които нося и които са единствено за моя сметка. Като считам, че това е мой проблем, не бих допуснал ничие вмешателство. И докато г-жа Апостолова получава заплата, дотирана от „гладното население“, както тя самата се изразява в статията си, аз създадох до момента 25 работни места за българи, 225 работни места в проекта за гъши дроб и предоставих поръчки за изпълнение на местни фирми. За тази си дейност към 30.09.1990г. съм внесъл под формата на данък в приход на държавния бюджет сумата от 93 829,40 лева. Може би от моите данъци тази „много бедна и много главна българка“ получава заплатата си… Що се отнася до нападките на г-жа Апостолова относно изявлението ми на заседанието на КС на СДС Стара Загора от 09.09.1990 за желанието ми, според нейните думи“ …да имам собствен кмет…“ и чрез него да изпера „мръсните си пари“, то нека КС на СДС в Стара Загора да има доблестта да представи на редакцията на в. „Свободен народ“ протокола от тази среща, какъвто твърдя, че се водеше тогава. Уверен съм, че ако това стане, то уважаемата редакция ще се убеди, че това са думи на самата г-жа Апостолова, а не – мои. По отношение на последния абзац от статията, в която музиковедката-журналистка прави инсинуации за произхода на моя капитал, то аз искам да обърна внимание, че според българското законодателство, което тя е длъжна да познава, подобни твърдения граничат с престъплението „клевета“, съгласно Наказателния кодекс. Учудва ме, че този вестник – орган на партия, която аз уважавам за дълголетните и демократични традиции, публикува материал, уличаващ един български гражданин в престъпление, без фактите да бъдат проверени – основен журналистически принцип във всяка цивилизована страна. Ако съществуваше закон за печата, то редакцията също би понесла своята отговорност за публикация от този тип. И тъй като не за първи път в.“Свободен народ“ дава поле за изява на зложелатели на фирма „Кони“, аз искам да отделя известно внимание и на статията „650 хиляди долара по-малко“, поместена по-рано в брой 156, с автори един от бившите директори на ДФ „ДЗУ“ Стара Загора, облечен с безграничното доверие на тогавашния генерален директор А.Атанасов – Живко Желев и г-жа Теодора Петранова. Питам се умишлено ли давате подслон на хора, които бяха между първите им ръководители на фирмата, само защото за няколко дни те претърпяха метаморфоза и от заклети комунисти се превърнаха в изявени „демократи“. Съчиненията на Живко Желев може би са подходящи за сказка пред старозагорските студенти, но не и за страниците на един уважаващ себе си вестник. Твърдя, че „Кони Текнолоджи“ никога не е била израелска фирма. Тя е със седалище в град Виена и филиал в България. Няма нищо общо с адвокатската кантора „Голън и Нир“ в тел Авив и не е получавала капитали от нея, изплатени и като хонорар от „ДЗУ“ – Стара Загора, за да реализира „смайваща акция“, според автора Живко Желев. За тези обстоятелства има категорично становище на финансовата ревизия на фирма „Дискови запаметяващи устройства“, а също така и в писмо изх. №2-2800-3288 от 26.11.1990 г., подписано от сегашния генерален директор на фирмата. И вместо г. Живко Желев да се позовава на стр. 21 от Ревизионния акт на ДК от 17.10.1990г. на фирма „ДЗУ“, той би могъл да отгърне предходната, 19 страница от същия документ, където черно на бяло е написано, че по време на многобройните си задгранични командировки (около 170 дни годишно) е нанесъл щета на „ДЗУ“, договаряйки продукция на стойност, далеч превишаваща съответната външнотърговска цена, възлизаща на 36 208 ДМ и 419 206 щатски долара. И всички тези доставки – все от една и съща фирма. Едва ли г. Живко Желев е допуснал тези „грешки“ поради незнание или неопитност, като се има предвид богатия му външнотърговски опит и длъжността, която е заемал в ДФ „ДЗУ“ – директор по НОВ (Научно обезпечаване и внедряване). И както се сочи в ревизионния акт, отговорност за тази немалка щета следва да носи не някой друг, а – авторът на статията Живко Желев. Аз не питам къде са тези пари, но считам, че един средно интелигентен българин може сам да си отговори на този въпрос. Възмущава ме безогледния начин, по който този господин се опитва да пренесе вината „от болната глава на здравата“, без да вижда своята лична отговорност. навярно той се придържа към девиза „Най-добрата защита е нападението“. Бих отминал с безразличие хвърлените с лека ръка и в двете статии обвинения, ако в едната от тях нямаше нещо, което дълбоко ме накърни. Бих желал да ме извините, ако оттук нататък наруша „добрия тон“. Не зная откога антисемитизмът се е превърнал в кредо на БСДП, но оставам с това убеждение, виждайки изписаното с големи букви заглавие. Нима у българина изчезна чувството за съпричастност към изстраданата съдба на еврейската нация, та позволи на самоуверената госпожа срещу нищожен хонорар да зачеркне с лека ръка почитта на евреите към единствения народ в Европа, помогнал им да оцелеят. И ако от всичко казано дотук от мен, г-жа Апостолова счете, че е преминала допустимите граници на журналистическата „фриволност“, то би следвало на страниците на същия този вестник тя да поднесе извинения на мен и моята фирма.
В уверение на истинността на изложените от мен факти прилагам:
1. Бордеро на стойност 1000 (хиляди) щатски долара, преведени в полза Народна опера – Стара Загора, по молба на госпожа Апостолова.
2. Бордера от преведени от мен суми в полза на Републиканския бюджет – авансово внесен данък за 1990 г.
3. Писмо от генералния директор на ДФ „ДЗУ“ – Стара Загора – г-н Саркисян. 4. 19-та, 20-та и 21-ва страници от ревизионния протокол на ревизията, проведена във ДФ „ДЗУ“.
С уважение Насим Коен – Президент на фирма „Кони Текнолоджи“
