От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 754
Пиер дьо Ронсар (1524-1585), наричан от своето поколение “Принца на поетите” и “Покорител на деветте антични музи”, е една от звездите на Плеядата – група хуманисти във френската литература, вдъхновени от класическата култура. Поезията на Ронсар е забележително музикална, чувствена и романтична, провокирана от идеи, основополагащи за френския класицизъм. Покровителстван от Шарл IX, хуманистът пише произведения за някои от събитията в двора на Катерина де Медичи, макар и французинът да е много повече от кралски апологет. Прадядо на Пиер дьо Ронсар е българският болярин Бодуен дьо Ронсар, прокуден от родината си от турските завоеватели. Този факт поетът потвърждава в няколко елегии, написани през XVI в., в които съобщава за родните земи на своите деди, разположени там, където “Дунав е най-близко до Балкана, родината на древния Орфей”. Версията се потвърждава по-късно и от документ от XVII в., открит в Парижката национална библиотека. В замъка Песониер, където поетът е роден, както и на гроба му в манастира “Св. Козма” в долината на р. Лоара цъфтят български рози, а надписът гласи: “На 20 февруари 1982 г. тук бяха засадени български рози за спомен от дунавските потомци на поета”.
