ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 53, 1991 г.
ПО ПОВОД НА ПУБЛИКУВАНИЯ „СКАНДАЛ“
ПОЕТЪТ – НА КОНКУРС!
Всъщност, защо не? След като учителят, инженерът (за лекаря не знам дали го прави винаги) се явяват на конкурс за дадено работно място, защо и Поетът да не покаже възможностите си за една екскурзоводска по същността си длъжност? (Добре де, знам, че има задължения от административен и музеен характер!) Още повече – при тая безработица. Още повече, че той от древността е свикнал да се явява на конкурси, за да се пеят песните и трагедиите му. Освен това Победителя са го увенчавали с истински лавров венец. Като редакторка в радиото и във вестник, г-жа Св. Попова би могла да се досети, че с всяка свое стихотворение, книга, есе, пиеса и пр. Поетът ежедневно се явява на конкурси, заедно с братята си по перо. И не винаги ги печели. Понякога заради не до там талантливото си представяне, понякога заради късогледството или далтонизма на журито. Така че, ако има някой на когото наистина му е писнало да се явява на конкурси, това е Поетът. Но това не е причина да не се явява. И така, събираме Еврипид, Софокъл и Есхил на конкурс за главен уредник на „Дома за литературната слава на Атина“. Председател на журито – то се знае – Перикъл! Аристофан, разбира се, го няма – той си седи в кръчмата, разказва пъти вицове на разни хетери и пие разредено вино. Остави го Аристофан – несериозен – на един конкурс да се яви не го бива. Диоген пък изобщо не можеш да го изкараш от бъчвата, камо ли, да го накараш да се явява на конкурси… Резултатите са ясни: Есхил, Софокъл и Еврипид знаят отлично живота и творчеството на своите предшественици от Омир насам, мнозина от които познават лично и не малко делфийска мастика са изпили заедно на Парнас. Виж, Есхил не знае бъкел от етруски и санкритски, защото не ги е учил в университета (при неизвестен преподавател). Оказва се обаче, че и познанията на другите двама, пък и на самия Перикъл, по тия езици не са повече от бъкел, защото въобще не са ходили на лекциите на неизвестния си преподавател – едните писали, а другият се занимавал с предизборна агитация. След като конкурсът попаднал в тупик, както ще каже по-късно самият Шекспир, изпратили бързоходци при Аристофан и Диоген за спешен съвет. След дълъг размисъл Диоген рекъл да се направи най-напред конкурс за журито, а после за тия бездарници и философски си задремал в бъчвата. Аристофан пък набил вестоносеца, дето му прекъснал пиенето, и вдигнал лозунга: „Поетът – на конкурс! Да му дойде акълът!“ И като се сетил за Перикъл добавил по-миролюбиво: „И да го проведе по документи г-жа Попова!“
Иван Груев
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Публикуваме мнението на г-н Груев без съкрашения и без редакторска намеса. Но не можем да не вземем отношение – не по въпроса трябва ли да се явява г-н Жеко Христов на конкурс или не, а по полуприкритите намеци относно публикацията на г-жа Попова (в т.ч. и статията на г-н Петър Тонков „Във в. „Стара Загора“ – превантивен контрол, публикувана във в. „7+7“, бр. 22). И в двата случая яростно се защитава правото на г-н Жеко Христов да заеме длъжността, без да се явява на конкурс: и в двата случая още по-яростно се напада авторката Светлана Попова, че се осмелила да „се намесва в непосилни за опита й сфери“. Нека да оставим правото на ВрИК на ОбНС да реши ще назначи ли г-н Жеко Христов без конкурс или чрез конкурс. Но не можем да отминем другото – един журналист наистина се осмели да разгласи това и публикацията му предизвика гневна реакция. Не е далеч от ума да се сетим защо. Първо, някои членове на ВрИК се ядосаха: как така някаква си журналистка ще пише!? Второ, ядоса се г-н Петър Тонков (чиято съпруга е член на ВрИК). Трето, ядоса се и г-н Груев, който сравни Жеко Христов с древногръцките величия Еврипид, Софокъл или Есхил. Всъщност нещата не са толкова сложни, нито толкова драматургични. Въпросът за образованието на г-н Жеко Христов, както пише във в. „7+7“ (интересно защо не бе предложен този материал във вестника, публикувал статията?) г-н Тонков е бил разрешен от постановлението на МС от 1966 г., позволяващо на членовете на творчески съюзи да заемат длъжности по специалността, изискващи висше образование. С други думи още с приемането на г-н Христов в СБП той е получил (или е бил удостоен) с висше образование. Дори така да е, това не отменя въпроса защо без конкурс. Приравненото членство в творчески съюз към висше образование дава само правото за участие в конкурс, а не нещо повече. И още нещо. С половин уста и двамата – г-н Груев и г-н Тонков – подсказват на неподозиращите нищо читатели, че всъщност г-жа Попова е била подучена от някого и служила на някого. Всяко обвинение би трябвало да се докаже, господа! Що се отнася до поетическата дарба на г-н Жеко Христов, това е друго нещо и никой не се опитва да прави оценки. Само че г-н Жеко Христов е свикнал изглежда да му бъде заплащано за тази дарба. Отпреди години, когато със заповед на Йовчо Йовчев, през 1986 г. зам.-председател на окръжния съвет за духовно развитие, на г-н Жеко Христов, наред с други старозагорски поети и писатели, по препоръка на комисията на СБП по съвременната тема, му е бил изплатен хонорар и са били сключени контрактации „за създаване на произведения на литературата, отразяващи социалистическото съвремие на родината…“ (цитатът е от въпросната заповед). Тъй че всяко нещо си има корени. А останалото е въпрос на чест.
