Изложба „Графични пейзажи“ може да се види в залите за временни експозиции на Художествена галерия Стара Загора до 22 март, както ЗАРАТА писа. В нея са показани 36 творби, които са част от фонда графична колекция на културната институция. Сред представените художници е Давид Перец, за когото ви разказваме.
Давид Перец е български художник от еврейски произход, една от знаковите фугури на българското изкуство през 20 век. Роден е на 19 февруари 1906 г. в Пловдив. Завършва Художествената академия при професорите Цено Тодоров и Димитър Гюдженов, специализира в Париж, преминава през ужаса на еврейските лагери, живее известно време в Израел, след това във Франция.
Изложба „Графични пейзажи“ откриват в Стара Загора
Първоначално не обръщал внимание на рисувателната си дарба. Имал планове, според които трябвало да учи и работи нещо, с което да си изкарва хляба. Съдбата обаче му показала, че за него пътят е друг. Активен спортист, по време на една тренировка се наранил и се наложило да се лекува. Вместо да тръгне по процедури, Давид взел лист и молив и започнал да скицира. Така направил първия портрет в живота си. След това започнал да рисува и фигури в движение. Постепенно ръцете му добиват сръчност и той започва да прави табели по поръчка. Занимава се с бояджийство, прави и десени на тъкани.
През 1926 г. заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков създават Бараците – творческа група на художници, която е без аналог в нашата история. Те споделят общи идеи, търсения и стрмеж за развитието на съвременното ни изкуство. Давид Перец е признат навсякъде, където работи и прави изложби.
Първото му участие в Обща изложба в Пловдив е през 1926 г. В периода 1927 – 1933 г. следва в Художествената академия – първо започва като извънреден ученик при Цено Тодоров, а се дипломира при Димитър Гюдженов.
С неподражаемия си талант той създава впечатляващи картини със сложна структура. Ще представя единствената работа от нашата експозиция, която е сред редките и великолепни натюрморти от 1937г. Голямоформатната творба е достойна за всеки световен музей.
Първата му публична изява след Академията е през 1934 г., когато излага свои картини в зала „Преслав“. През 30-те години като член на Дружеството на новите художници и на Южнобългарските художници има много презентации на своите платна. За пръв път показва самостоятелно свои работи на изложба в галерия „КООП“ в София. През 1936 г. посещава Холандия, Франция и Германия.
През 1941 г., по време на Втората световна война Перец попада в концентрационен лагер. Излиза от там с цяла камара нови творби, които няма търпение да покаже на света.
През 1947 г. печели стипендия за специализация и работи в ателието на Андре Лот в Париж. След кратко пребиваване в Израел през 1948 година, остава да живее и работи в Париж.
Участва във всички общи художествени и други общи изложби в България почти всяка година от 1931 г. до установяването си в Париж.
От 1950 година започва нов период в изкуството на Давид Перец. Две години по-късно вече е носител на наградата на Израел, а след още 5 години получава златен медал за пейзажа „Пале Роял“. Оттогава до смъртта си на 28 май 1982 г. има още много изяви.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Художествените галерии в Пловдив и Стара Загора; Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, Националната библиотека в Париж, Картинната галерия в Тулон и много частни сбирки в България. Франция, САЩ, Англия, Канада, Румъния, Израел.
