Ivo Berov
Добре де, ама това се знае, Ердоган го обяви най-тържествено преди месец и повече – нищо тайнствено няма тук. Това го знаят всички – не само политиците и журналята, това го и махленските мъдреци по кръчмите го дъвчат, това го знае и леля Гичка от Каспичан, и чичо Киро от Волуяк даже, защо Борисов ще го казва на Меркел, тя самата не го ли знае, за разлика от леля Гичка. Добре, да речем, че Меркел, за разлика от леля Гичка е една смотана и мотана булка, която дори да е знаела за това условие на Ердоган, го е забравила, защото освен всичкото друго е малко завеяна и леко шашава даже, та трябва да й се припомня. Ами защо Ердоган ще праща Борисов да й го припомня като едно момче за поръчки, не може ли просто да звънне на Меркел по джиесема, по скайпа, по мобифона, по вайбера, или по каквито там съвременни джажди има. Добре, да речем, че Ердоган е сметнал за прекален салтанат да звъни лично на Меркел. Ами тогава да каже на служителите от своята канцелария да звъннат на служителите от канцеларията на Меркел, та да й го припомнят, защо ще праща Борисов.
Не уважаеми смотльовци, не това е целта на занятието, не е посредническа мисията / задачата/ на нашето мило момче за поръчки.
Нашето мило момче за поръчки волно или неволно, по-скоро неволно поради недостиг на определени способности / е, няма сега да казваме, че е глуповатичък, я / предава на Меркел и на Европа едно послание. Посланието е на Ердоган. Ердоган, който чрез нашето поръчково момче казва следното на европейците :
„ Вие, европейците сте слаби, защото не сте единни. Ето, аз намерих един европейски /сик/ премиер /нашето момче за поръчки/, който е склонен да отстъпи за визите. Докато аз съм силен, защото зад мен стои целият мой народ. Така че си стягайте дизгините и се гответе да премахнете визите есенеска, щото ще ви залея с преселници ”
Ето това е всъщност посланието на Ердоган, което нашето момче за поръчки отнесе на Меркел. И какъв беше отговорът на Европа ? И какво спечели момчето за поръчки ?
„ Тцъ – беше отговорът на Европа – тоя пиниз не минава. Турция да си изпълни условията за отпадане на визовия режим, ако иска да паднат визите, с изнудване тая работа няма да стане. А това момче за поръчки, дето ни го праща Ердоган за нас няма никакво значение „
Това е – хладно презрение към момчето. Хладно, защото мълчаливо и неизразено – в Европа не ти ги казват тия работи право в очите. Все едно нищо не е станало. Само че е станало. И вече ще се помни и ще се знае. Ще се знае, че има там един премиер на една корумпирана и изостанала балканска държава, който е готов да угоди на изнудвачите – и на тия от югоизток, и на тия от североизток. А момчето за поръчки крънка пари, да не остане капо – „ аз значи се бъхтах от Анкара до Берлин да нося хабери, давай булка сега един бакшиш поне барем да дигам зид откъм турско”. И тая излагация, и тая жалка история се води политика. А ето каква би трябвало да бъде истинската политика. Европа да осъзнае, че нейните граници са вече външни, а не вътрешни. Че границите и на Германия, и на Австрия, и на Унгария минават през Гърция и България. И че е по-добре Виктор Орбан и всички останали да строят нови стени там където Гърция и България граничат с Турция, а не вътре в Европа. Нещо за което водачът на европейските либерали Ги Верховстад настоява от години. /дали нашето момче за поръчки знае кой е Верховстад ? / Ето това е истинската политика. За нея обаче се искат ум, далновидност, упоритост, настойчивост, че и малко барем достойнство, освен всички други умения.
Вместо това – „ булка, дай един бакшиш…”. И това унизително крънкане на пари се възприема от простолюдието като висша политика и загриженост за народа.
И какво сега, като реши Ердоган есенеска да пущи бежанци и преселенци на юруш към Европа ще им рече : Заобикаляйте България, защото там си имам един аркадаш, един авер, който ми е и нещо като момче за поръчки, освен всичко друго”. Жалка работа, посредственост и убогост
