Живка Кехайова
През академичната 2019/2020 година общият брой на студентите в България, записани в четирите ОКС „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, е 226.6 хил., което е с 2.9 хил., или с 1.2%, по-малко в сравнение с предходната учебна година. Почти е непроменен броят на студентите в колежите, намаляват докторантите.Увеличава се броят на чуждестранните студенти, които са избрали да се обучават в български висши училища. Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ и Науки за обществото и човешкото поведение“ и „Образование“, показват данните на НСИ. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 23.7%, следват тези от Обединеното кралство – 16.1%, Германия – 8.8%, Украйна – 6.3%, и Турция – 6.0% от общия брой чуждестранни студенти.
Това гласи кратката официална справка. Това, което не може да се каже в една справка е, че пандемията на практика занули и без друго доста насипното висше образование. Днес, на празника си, студентски обединения поискаха през втори семестър да учат редовно или поне хибридно. И са прави. Но това може да стане само ако са в изолирани студентски селища и без комуникация с хора, извън средата си, а това у нас няма как да стане. Университетите нямат такива условия. Но са прави да го искат, защото всъщност най-полезната част от редовното обучение е академичната среда – тя изгражда личностно. Иначе, ако просто трябва да се усвои дадена информация – освен в медицината, в наше време всеки има достъп до такава. В много от най-перспективните специалности пък – свързаните с компютърните науки например, реални специалисти се създават само в работата. Затова и на практика всички студенти с подобни специалности работят – няма как в университет да им се преподават ежедневно излизащите новости, които им трябват в реализацията, просто защото образователните институции у нас са все още силно консервативни.
Често чувам критики към днешните студенти, че нивото им става все по-ниско, че все по-малко учат и знаят, че инфлацията на висшето ни образованиех доближава критична точка. И това е вярно. Въпросът е студентите ли са виновни за това? Не, не са. Виновна е липсата на каквото и да е осъвременяване на системата на висшето образование в България. Интересното е, че в частните университети тя по нищо не се различава от тази в държавните – вместо на младите хора да се предлага образователна услуга, на тях им се предлага просто диплома. Едни и същи преподаватели „преподават“ в по няколко университета, т.е. стоят си обикновено в София и понякога ходят във ВУЗ-овете в провинцията по за ден – каква академична обстановка да се създаде? Всъщност някои и не ходят – просто студентите им пращат по някоя тема в края на семестъра – не са се виждали, не се познават – т.е. на дистанционно обучения са далеч отпреди ковида.
Не, не призовавам да се затварят университети – образовани и то широко образовани хора тепърва ще трябват и на страната, и на света. Но е време за сериозен анализ на бройки и специалности, на икономически и научни нужди и специфика. Ако ни трябват медици, инженери и IT – всеки университет, способен да привлече свои собствени преподаватели – ако трябва от чужбина – да може да разкрие такива специалности и да минимализира бройките в други – не да ги затрие, защото не се знае каква ще е потребността на утрешния ден. За да влязат в нашите университети качествени учени от чужбина, включително българи, преподаващи там – задължително е да се реши въпросът със заплащането, включително да се привлече местната власт в подсигуряване на ресурс за сериозни учени.
Да не се допуска преподавател от един университет уж да преподава в друг, освен като гост-лектор 2-3 пъти годишно, ако е интересен и значим учен, запознаването с когото би било от полза на студентите. Университетите, в които няма собствени – достатъчно на брой преподаватели в някоя специалност, се лишават от такава специалност… Заплатата на преподавателите зависи от конкретни измерватели на резултата на работата им – от научни постижения, до желаещи да учат конкретно при тях, а не от това на колко места се водят на работа.
Може много да се говори. Това, което искам да кажа е, че ако искаме да имаме наистина добри, ученолюбиви и успяващи студенти, трябва да им осигурим среда, преподаватели и перспектива за реализация, каквато имат връстниците им в добрите европейски училища (там също има лоши).
А днес – днес честит празник, младежи! Борете се за себе си и за своя свят – онзи, в който искате да живеете. Това може да се случи само ако сте достатъчно наясно и имате достатъчно знания, за да можете да го построите и да сте готови за много работа и разочарования докато го правите.
