Точно 23 дни. Толкова време отне на първите две политически сили след проведените парламентарни избори на 2 април – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), да седнат на една маса в лидерски състав. За да преговарят.
Очакваше се по-скоро вече да преговарят на високо ниво за евентуално съставяне на правителство, но резултатът от т.нар. лидерска среща от 25 април не изглежда да е такъв. Лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов намекна часове след нея, че ако от ПП-ДБ не му подадат имена за министри, може с първия мандат за съставяне на кабинет да предложи и кабинет на малцинството.
Ден по-късно Николай Денков от ПП-ДБ, който е част от преговорния екип, каза, че коалицията не обмисля персонален състав на проектокабинет, а управленска програма, която да обсъди първо с ГЕРБ-СДС. Тя е с хоризонт 18 месеца, каза отново Денков в сряда – ден след лидерската среща.
Основното разбирателство досега е по приоритетите. Основното разминаване – чие би било евентуално бъдещо правителство и с чий мандат да е то.
Свободна Европа обобщи какво се случи досега в двустранните преговори, какво вече е ясно и кои въпроси все още са без отговори.
Кой преговаря и защо?
ГЕРБ-СДС е първа политическа сила след вота 2 април и ще получи първия мандат за съставяне на правителство от президента Румен Радев.
Групата на ГЕРБ се състои от 69 народни представители. Затова тя търси необходимите депутати до 121 за съставяне на парламентарно мнозинство, което може да избере редовно правителство.
Заявката на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов след изборите е, че стабилно мнозинство може да има само, ако първите две сили работят заедно.
Втората по големина парламентарна формация е ПП-ДБ с 64 народни представители. Двете коалиции заедно имат общо 133 депутати – достатъчно за парламентарно мнозинство.
Заявката на вторите още отпреди изборите е, че няма да подкрепят правителство с мандат и участие на представители на ГЕРБ. Тази позиция на ПП-ДБ засега не е променена.
Съставане на парламентарно мнозинство без някоя от двете формации е на практика невъзможно. Разпределението на силите на останалите е както следва – „Възраждане“ има 37 депутати, ДПС – 36, БСП -23, а „Има такъв народ“ (ИТН) – 11.
А залогът е голям – без правителство на хоризонта се задават шести поред парламентарни избори за последните две години.
Съществува и вариант за временно законодателно мнозинство без съставяне на кабинет. То може да бъде само краткосрочно.
На консултациите при президента Румен Радев преди връчване на първия мандат и от ГЕРБ-СДС, и от ПП-ДБ поискаха време поне до края на май за работа на Народното събрание.
Преговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ започнаха от тази изходна точка – мнозинство, което да приеме нужното законодателство за приемане на България в Шенген, Еврозоната, за обезпечаване на поетите към Европейската комисия ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост и за подкрепа за Украйна във войната, която Русия води срещу нея.
Плюс бюджет за 2023 г. – ако има правителство, което да го внесе – служебно или редовно, както изисква законът. Депутатите нямат право на тази законодателна инициатива.
За какво преговарят?
От самото начало ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имаха различна изходна точка – първите искаха първо „да се разберат“, че ще управляват заедно, а след това да са програмата и политиките. ПП-ДС настояха за обратното. Засега стана второто.
Дефиниция за „програма максимум“ и „програма минимум“ даде на 25 април Борисов след срещата с лидерите на ПП-ДБ в разговор с парламентарната си група.
По думите му първото означава „с разум да се направи добро политическо, експертно правителство“. Второто – приемане на „бюджет, приети закони и чак тогава да отиваме на избори и да се започне отначало“.
Борисов каза още, че „няма напредък по преговори за правителство, има напредък по управленска програма за правителство“.
В сряда, след пореден кръг разговори във формат „работни групи“, Денков каза, че се работи по управленска програма за срок от 18 месеца.
От сряда има и нов срок за отпушването на преговорите в частта с „програма максимум“. Зададе го председателката на групата на ГЕРБ-СДС в парламента Десислава Атанасова. Тя поиска до 30 април ПП-ДБ да представи идея за структура и състав на правителство с втори мандат. За да вземе решение ГЕРБ-СДС какво да прави с първия.
Ден по-рано Борисов заяви пред депутатите си, че ако до момента, в който Радев обяви връчването на първия мандат ПП-ДБ нямат имена за министри, които биха подкрепили с техен мандат, „ние ще предложим наш състав на правителство на малцинството“.
За какво се разбраха?
По „програма минимум“ преговори текат от самото начало и те са основанието за оптимизъм в хода им. Първо в рамките на седмица ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ постигнаха „джентълменско споразумение“ за избор на председател на парламента. Това сега е Росен Желязков от ГЕРБ, но споразумението между първите две сили е след 3 месеца да има ротация и постът да заеме човек от ПП-ДБ.
По програма “минимум” приоритетите също вече са ясни. Те са – Шенген, Еврозона и Съдебна реформа.
Още на 19 април председателят на парламента Росен Желязков каза, че първите законопроекти, по които двете политически сили са постигнали разбирателство, са: за домашното насилие, реформа за антикорупционната комисия или КПКОНПИ, ремонт на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), законопроектите, които трябва да бъдат приети по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.
Представен бе и пълен списък с имената на консенсусни законопроекти – близо 30 на брой.
За приемане на бюджет за 2023 г. също бе постигнато разбирателство – дефицитът трябва да е до 3 на сто, за да се гони приоритетът влизане в Еврозоната – това е един от критериите от Маастрихт, на които трябва да отговаря една страна членка на ЕС, за да приеме еврото.
Предложеният от служебния кабинет проектобюджет е с над 6% заложен дефицид за годината.
На лидерската среща между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ във вторник Борисов дори каза, че слушайки дискусията по темата с бюджета „звучат като една партия“. Разбирателство има и за това да не се вдигат данъци.
За какво не се разбират?
С чий мандат да се направи евентуално правителство е темата, по която няма разбирателство. Според Николай Денков и други представители на ПП-ДБ за момента няма и разговор по същество – защото позицията за неподкрепа на първия мандат от страна на ПП-ДБ не е променена. А този мандат е за ГЕРБ.
На лидерската среща във вторник Бойко Борисов предложи ПП-ДБ да му представят състав на кабинет, още преди да бъде връчен първият мандат. Той каза, че решението на ГЕРБ е, че няма да водят разговори с другите политически до изчерпване на всички разговори с ПП-ДБ.
Съпредседател на “ПП-ДБ” Асен Василев нарече хода на Борисов „нестандартен“ и каза, че ако ще се предлага под някаква форма състав на кабинет, е хубаво да се разработи и ясна управленска програма, “която да казва едно правителство какво трябва да свърши”.
Борисов каза на свой ред, че ситуацията е „нестандартна“. Последва репликата пред депутатите му, че е възможно ГЕРБ-СДС да предложи и кабинет на малцинството (както направи в предишния парламент с проекта за правителство, начело с лекаря проф. Николай Габровски – б.р.)
Николай Денков каза в кулоарите на парламента в сряда, че въпросът със състава на кабинета, който биха предложили от ПП-ДБ, трябва първо да бъде обсъден в коалицията.
За какво има време?
В Конституцията няма точно посочен срок в който президентът трябва да даде първия, а при провал – втория мандат за съставяне на правителство. Срокът за връщане на получен мандат е 7 дни, колкото е и срокът за връчване на третия – последен мандат от президента – ако се стигне дотам. Той се дава на партия по избор на държавния глава.
Президентът може да разтегли процедурата във времето, за да може парламентът да работи и да приеме бюджет и най-важните закони, дори и да не бъде съставено правителство.
Президентът Румен Радев даде да се разбере, че е склонен да направи това, но не и да разтегля процедурата, колкото след предишните избори, когато парламентът изкара 4 месеца, преди да бъде разпуснат.
На консултациите ПП-ДБ миналата седмица Румен Радев припомни, че тогава е поел огромен политически риск и е удължил процедурата, “за да се успокоят страстите, за да има диалог и да се състави правителство и за да могат да се приемат също тези ключови закони“. Почти нищо от това не се случи, каза държавният глава.
“Да, трябва да има време. Най-голямата роля на президента е таймингът и връчването на мандатите. Не искам да тласкам страната в поредните избори“, каза тогава Радев.
