В мое познато семейство подариха наследствен пръстен на дъщеря си по случай завършването и абитуриентството й. Пръстенът е принадлежал на бабата, на която е кръстено момичето.
[ad id=“225664″]
Бабата купила пръстена за себе си по време на екскурзия в чужбина. Починала е преди години в болница от продължително тежко заболяване, без да дочака бала на внучката си. Снахата свалила пръстена от ръката на бабата в болницата по искане на медицинските сестри.
Прибрала го и дълги години е стоял в кутийка. Допускам, че не е бил изчистен с енергизирана вода и през цялото това време е носел енергията на починалата жена, болките и страданията в последните й дни. И сега така, както е неизчистен, го подаряват на внучката.
Този пръстен обвързва ли енергийно внучката с живота и кармата на починалата баба и може ли да й вреди?
Възможно ли е по някакъв начин семейството да обвързва внучката към себе си чрез пръстена?
След като семействата в България продължават по стара традиция да подаряват на децата си пръстени за завършване на средното им образование, възможно ли е по този начин родителите да се „женят“ за децата си, без да знаят какво правят на енергийно и кармично ниво, подарявайки им именно пръстени, а не друг вид бижу, които в повечето случаи са наследствено обременени?
[ad id=“263680″]
Алена отговаря:
Смесваш съветите ми и информацията, която давам, а това не е правилно, защото правиш изводи различни от действителността.
Не е било редно да бъде подаряван пръстенът, носен от бабата до сетния й час и наречен за подарък на внучката на нейния абитуриентски бал. Дори и престоял години в кутийка, но свален от пръста на възрастната жена по време на необратимо заболяване, той носи негативната енергия от болестта и мига на края на нейния житейски път.
Лудост е, по-мека дума не мога да употребя, този и такъв пръстен да се подарява на абитуриентка на бала и не само, защото още веднага с поставянето му на ръката на момичето той е започнал да „прехвърля“ чуждите тегоби и болести. В случая чувствата на бабата и радостта й от абитуриентството на внучката, гледано от незримия свят, няма общо, защото със сигурност и тя се е ядосала на стореното.
В незримия свят душите знаят много повече за правилата, които трябва да се спазват в зримия, но все ги пренебрегваме.
Семейството не обвързва дъщеря си към себе си с подаръка, който е бил собственост на бабата, а я обвързва с бабата и насажда бъдещи здравословни проблеми за младото момиче.
Знам, че не го искат, но това се получава.
Сигурна съм, че тези хора мислят доброто на детето си, а то изисква пръстенът да не бъде носен нито от дъщерята, нито от когото и да било. Ако искат да си го пазят за спомен, ако искат да го продадат като материал, но нека не бъде носен, за да бъдат спестени след години насилствено вменени болести на тогава вече не толкова младата жена.
Не смесвай кармата на починалата баба, която би могла да се прехвърли на внучката чрез пръстена. Това е невъзможно.
Пръстенът прехвърля болест на физическото тяло, която дори и кармична, не товари кармата на младото момиче, но има силата да разболее физическото й тяло.
Не обвързвай твоето тълкуване с другите – всеки случай се тълкува сам за себе си.
Няма причина родителите да не подаряват на децата си пръстени, ако са нови или комплект колие, пръстен, обеци и гривна.
Дали ще са за абитуриентство, абсолвентство, сватба или друг повод е без значение. Това са приятни спомени, стига бижутата да не са носени, да не са наричани от никого за други хора.
Не обвързват абитуриента или получилия бижуто с когото и да било. В крайности няма причина да се залита. Забрани няма, има правила, за да няма вреди. Виж, друго е, ако се подаряват часовници, които разделят хората – такъв абитуриентски подарък не бива да се прави, а ако се направи, абитуриентът трябва да го плати с поне един лев, за да е „купен“ символично от него.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
