Събореният паметник на Христофор Колумб в Ричмънд, щат Вирджиния
Розалина Темелкова
Ако ще преосмисляме Колумб, може би е редно да преосмислим хан Крум, който пиел вино от посребрения череп на император Никифор.
Редно е да преосмислим хан Омуртаг, че и цар Симеон Велики. А защо не и цар Борис I, дето покръствал езическото прабългарославянско население де що свари.
Не са конструктивни тия работи, ама хич.
Откак човечеството има памет живеем в дуалистичен свят, в който добро и зло, мир и война, любов и омраза, черно и бяло се редуват в неделим кръговрат.
И най-хубавото е, че времето изглажда ръбовете и тушира контрастите. Дистанцията на вековете често прави от лошото добро, пребоядисва черното в бяло.
Че ако не беше Колумб, дали Щатите щяха да станат land of the free, home of the brave? Дали щяхме да ядем ПКС (пържени картофи със сирене на кръчмарски), дали щяхме да набиваме пуканки и чипс, бургери и хот-дог, дали щеше да има къде да ходим на летни студентски бригади, за да съберем пари за таксата следващия семестър, дали щяхме
да имаме изход за бягство, когато соца и постсоца ни дойдат в повече
Дали светът щеше да е такъв, какъвто го знаем?
Лошото произвежда добро с отложен старт. Това е реваншът или по-скоро реверансът на историята.
Ако нямаше османско робство/иго/владичество/присъствие, нямаше да са възможни Левски и Ботев. И Раковски. И Бенковски. Че и Вазов с неговата „Епопея на забравените“.
Ако нямаше Френска революция, нямаше да го има Наполеон Бонапарт. Нямаше да я има и чудесната литература, която кървавата революция роди, както и Декларацията за правата на човека и гражданина впрочем.
Ако прабългарите не бяха тръгнали от Мала Азия към Европа, нямаше да има България и нямаше да ни има нас.
Ако Римската империя не беше се разпаднала, нямаше да я има Византия.
Ако я нямаше Византия, може би нямаше да ги има светите братя Кирил и Методий. Ако ги нямаше тях, още щяхме да пишем на гръцки или латински или по-лошо, турски.
Ако оня проклет френски съдия Киньо беше свирил дузпа за играта с ръка на Костакурта в мача България-Италия на Световното 94-та, нашите щяха да отидат на финал с Бразилия. И тогава, тогава никой не знае какво щеше да стане.
Ако, ако, ако…
Оставете кокалите на Колумб да почиват в мир!
Човекът е открил цял континент, а някои от нас наскоро откриха антибактериалните кърпички и дезинфектанта.
