На 10 април 2010 г. полски държавен самолет ТУ-154М се разби в близост до руския град Смоленск. Главната причина за катастрофата е умишленото насочване на самолета встрани от полосата за кацане.
[ad id=“225664″]
Това е извършено от руските авиодиспечери на летище „Северное” край Смоленск. По-късно разследването доказа и наличието на два взрива на борда. Загиват освен осемте членове на екипажа и всички 86 пътници. А това бе голяма част от политическия, военен, духовен и обществен елит на Полша. Загинаха президентът Лех Качински и неговата съпруга Мария Качинска, бившият председател на полския Сейм Мачей Плажински – голям приятел на България, легендарната „майка” на полския профсъюз „Солидарност” – Анна Валентинович, последният президент на Полша в изгнание Ришард Коморовски; директорът на Института за национална памет Януш Куртика; началникът на Бюрото за национална сигурност Александър Щигло; 15 сенатори и депутати, Тадеуш Бук– командир на сухопътните сили, генерал Франтишек Гагор– началник на Генералния щаб на полската армия, вицеадмирал Анджей Карвета – командващ военноморските сили, генерал Влоджимеж Потасински – командващ войските със специално предназначение, командващият ВВС ген. Анджей Бласик и др.
Трагедията се случи в сферата на отговорност на руските авиодиспечерски служби. Записите от разговорите между диспечерите, както и тези между тях и екипажа, разкриват горчивата истина, че диспечерите, съзнателно или не, дават грешни указания и водят самолета извън пистата за приземяване. В „спасителната” акция участват само руски военни и служители на специалните служби. Те са и
[ad id=“263680″]
първият източник на дезинформацията,
която тогава заля медийното пространство. Катастрофата се случва със самолет, който само три месеца по-рано е бил на „ремонт” в Русия. Седем години и половина по-късно, в средата на месец декември миналата година, бившият полски министър на отбраната Антони Мачаревич заяви, че „президентът Путин трябва най-накрая да се изправи срещу истината: две експлозии, които в края на краищата разрушиха Ту-154 М, бяха безспорно идентифицирани от официалната експертиза“.
На 10 април 2010 г. полска държавна делегация лети за Катин, където е трябвало да почете паметта на избитите от съветския режим през пролетта на 1940 г. над 21 000 полски граждани. Съветският режим 50 години отричаше, че е извършил това престъпление. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов призна, че „Катинското клане” е дело на Сталин, Берия, Меркулов и още неколцина от висшето ръководство на болшевишката партия. Вече осем години Русия отрича участието си в свалянето на полския самолет край Смоленск. Това не убеждава поляците, повечето от които смятат, че става дума за
[ad id=“236993″]
„руско отмъщение”
за достойното политическо поведение на покойния полски президент Лех Качински. Защото спор няма, че той бе категоричен противник на руската агресия не само срещу Грузия, но и многократно предупреждаваше останалите европейски лидери за антиевропейските агресивни планове на режима в Кремъл. В това отношение се оказа истински пророк.
Лех Качински инициираше различни форми на регионално сътрудничество с цел да възпре „имперските”, както ги наричаше, планове на Москва целящи възстановяване на руското влияние в т.нар. „постсъветско пространство”. Затова и мнозина виждат в „катастрофата” край Смоленск терористичен „атентат”, при който с един удар бяха отстранени голяма част от „враговете” на Русия в Полша. Не е без значение и фактът, че Лех Качински бе първият източноевропейски президент, който разреши разполагането на американски бази за ракети „Пейтриът” в Полша, при това само на 60 км от руския анклав Калининград. И това стана в началото на същия този трагичен месец април 2010 г. Осем месеца по-рано, в края на август 2009 г., за първи път руски държавник осъди публично съветско-германския „Пакт за ненападение” от 23 август 1939 г. (пакт „Рибентроп-Молотов”), който практически отведе света до Втората световна война. Това бе премиерът на Русия Владимир Путин, който обаче сам по-късно забрави или се разсея за това си изявление, което бе положително посрещнато във Варшава и през месец май 2015 г. оправда съветско-германския пакт с аргумента, че той е „осигурил сигурността на Съветския съюз”. Тогава Путин, отново вече президент, заяви, че Полша през 1939 г. сама е станала жертва на политиката си на експанзия към съседите. Но Лех Качински, сякаш предвиждайки какво ще твърди Путин шест години по-късно, в присъщия си лаконично железен стил, директно обвини руснаците за осъществения от тях геноцид в Катин, определяйки го като „съветско отмъщение за поражението в полско-болшевишката война от 1920 г.” .
[ad id=“236999″]
Отношенията между Лех Качински и Владимир Путин бяха хладни и резервирани. Особено силно се разминаха двамата в оценката си за руската агресия срещу независима Грузия през 2008 г. Тогава Качински инициира изработването на обща позиция и съответна декларация на Полша, Литва, Латвия и Естония, с която апелира към ЕС и НАТО да се противопоставят категорично на „руския империализъм”. Заедно с президентите на Литва, Латвия, Естония и Украйна той организира „президентски десант” в Тбилиси. Личното присъствие на петимата президенти в грузинската столица целеше да окуражи грузинския народ в борбата му за защита на своята национална територия. На антивоенен митинг на централния площад в Тбилиси Лех Качински произнесе знаменита реч. Тя сякаш прогледна в бъдещето. В нея той заяви, че „ние сме тук, за да се борим”, защото „разбираме, че на дневен ред днес е Грузия, но утре може да е Украйна, след това балтийските държави, а след това и моята родна земя.” Шест години по-късно Русия нападна Украйна и анексира украинска територия. Продължава също така
[ad id=“218001″]
да „дрънка оръжие” и да заплашва Европа и света
На площада в Тбилиси Лех Качински заяви: „На всичко това ние трябва да се противопоставим, ако наистина Европа ще продължи да представлява общите ценности. Тук сега са само четири държави членове на Европейският съюз и НАТО, както и Украйна – голяма държава. Но тук би трябвало да бъдат всички 27 европейски държави.” Това силно политическо послание бе отправено точно навреме и в сложна политическа обстановка. Брюксел не го разбра, а София традиционно се сниши пред Москва.
В деня след трагедията край Смоленск полският ежедневник „Република” публикува речта на президента Лех Качински, която той е трябвало да произнесе в Катин на траурната церемония за 70-та годишнина от катинското престъпление. В нея Качински е искал да припомни, че през април 1940 г. по заповед на Сталин и висшите съветски власти, е осъществен геноцид като са избити 21 000 полски военнопленции, задържани в концлагерите и затворите на НКВД. Това, по неговите думи, е масово убийство, което няма равно в новата европейска история, тъй като става дума за избиването на доброволно предали се военнопленници. Според Качински това е „чудовищна кулминация на съюза между Третия райх и СССР”, „кулминация на Пакта „Молотов-Рибентроп” и на нападението срещу Полша на 17 септември 1939 година”. В словото си полският държавен глава е искал да напомни и друга горчива истина, а именно, че „семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, а техните неизразими страдания белязаха там пътя на полската Голгота на Изток.” Искал е Лех Качински да каже на света и още една жестока истина. И тя е, че Катин е „трагична спирка” в полската история. Защото:
[ad id=“225664″]
„полски офицери, свещеници, служащи, полицаи, служители на граничната охрана и на затворите бяха унищожени без съд и присъда. Те станаха жертви на необявена война. Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство – като войници, поляци и хора – беше стъпкано. Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истината за престъплението. Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет.”
Катин разказва за две съветски престъпления. Първото е самото избиване „без съд и присъда” на хора. Второто е също жестоко – скриването на истината за престъплението и принуждаване към мълчание дори на близките на убитите. Събрани в едно цяло тези две престъпления са неоспоримо доказателство за
[ad id=“263680″]
човеконенавистическата същност на съветския комунистически режим
Те ни казват никога да не забравяме и кои бяха крепителите на този режим у нас, кои бяха болшевиките у нас.
Лех Качински не произнесе своето слово в Катин. 10 април 2010 г. бе последният ден в неговия живот. На 18 април той и съпругата му Мария бяха погребани в пантеона на Вавелската катедрала в Краков. А само четири месеца по-рано грузинската телевизия излъчи странен филм. В него бе представен хипотетичен репортаж за руска инвазия срещу Грузия. При нея „загива” грузинският президент Михаил Саакашвили, а което е най-странно – самолетът, с който на помощ на грузинците лети полският президент Лех Качински, е свален. Филмът предизвика в Грузия скандал. А много зрители дори го приемат за истина. Следва канонада от въпроси. Но само няколко месеца по-късно, на 10 април 2010 г., художествената измислица става реалност. Самолетът на полския президент е свален край Смоленск.
Лех Качински е предвиждал да завърши словото си в Катин с думи за „окончателното зарастване” на катинската „рана”. За него това означава да бъде юридически „фиксирана невинността на жертвите” и да бъдат открити всички документи, за да изчезне от общественото пространство „катинската лъжа”. Така той призовава не към „затваряне на страницата” на трагичното минало, а към нейното прочитане, за да не се повтаря то отново и отново. И това трябва да бъде прочит в името на „общите ценности , които трябва да изграждат фундамента на доверие и партньорство между съседните народи в цяла Европа”.
Какво от това послание биха чули и разбрали европейските политици? Би ли го схванала Русия? Продължаващата вече четвърта година руска агресия срещу Украйна при която жертвите са над десет хиляди , показва и доказва, че
[ad id=“238430″]
Русия няма сетива, за да разбере езика на хуманизма
Европейските политици се обединиха в налагането на санкции на Кремъл. Но не го ли сториха твърде късно? Твърди и разширени санкции можеше да бъдат наложени на Москва още след инвазията срещу Грузия и тогава може би нямаше да се стигне и до трагедията край Смоленск. Разбира се, историята е това което вече се е случило. Поклон пред паметта на достойния полски президент Лех Качински и на всички загинали заедно с него в изпълнение на отечествения си дълг. Поклон и пред жертвите на Катинското престъпление – полската Голгота, където човешката съвест крещи срещу болшевишкото безумие.
Александър Йорданов, специално за Factor.bg
