„В онова прокълнато време Гърневски е бил просто една мишка, а сега е върховен бард на Бойко Борисов. Как да не мразиш комунягите?“ Това пише в профила си във „Фейсбук“ БСП- депутатът Александър Симов.
[ad id=“263680″]
Ето и поста на Александър Симов:
Лицето Спас Гърневски, известен като Спас Джендъра понеже сменя партии както някои други си сменят пола, днес е решил да се занимава със стария репортер пред Нова телевизия. И, разбира се, лъже като депутат от ГЕРБ. Ето какво казва той:
„Сашо Симов от БСП, включително и в една телевизия – Славчо Велков каза че“Спас, дето е лапкал и е писал стихотворение за Георги Димитров“. Всъщност има нареждане ядрото на социалистическата партия всичко, което се намери в живота на Спас Гърневски, да изкарано на показ. Извадиха на показ изрезка от вестник, без да личи от кога е вестникът и кой е той.
Оказа се, че това е вестник „Дума“ от преди 20 години. Какви роднински връзки съм имал…“.
Нареждане ли? Ооо, ако имаше нареждане Джендъра щеше да е късметлия. Всъщност се занимавам с него, защото аз така искам, защото съм живял в Пловдив, когато той беше кмет и помня. Помня много добре, а това се оказа дисидентство в безпаметни времена като днешните.
Изрезката от ДУМА не показва роднинските връзки на Гърневски. Тя ясно описва роднинските назначения. Тя показва, че Джендъра е назначил на работа дъщеря, племенниците си, сватовете си и една сюрия съпартийци. Всъщност Гърневски е родоначалник на модела „Суджук“, тогава оцветен в отровносиньо – тотален корпоративно-властови натиск върху бизнес, държавни структури и обикновени граждани.
Този модел така бързо стана толкова порочен, че собствената партия на Джендъра тогава, СДС, отказа да го издигне за нов мандат като кмет на Пловдив и тръгна да търси друг човек да й спасява реномето. А колкото до одите за Димитров – ами никой не може да избяга от миналото си, пък бил той и човек, който си е сменял пола, пардон партията, повече пъти отколкото Азис роклите по време на концерт.
Ето днес, съвсем прясно-прясно, се натъкнах на стихотворение „Септемврийци“, което Джендъра е писал като млада пролетарска поетична надежда . Двата последни куплета разкриват вдъхновение, страст, пламък и революционен устрем:
Каква е, боже, твоята присъда –
та те умряха без божия ти кръст,
но ти приемаше ги вчера, за да бъдем
на стража днес пред святата им пръст.
Един обесен поп да ни е знаме,
един изстрелян стих да закърви
да шепне болката от неговите рани:
„Не спирай – срещу изстрела върви“!
Авторът е същият човек, който преди няколко дни в парламента гъргореше, че от комунистическата зараза нямало отърване. Къде остана преклонението пред раните на поп Андрей, др. Гърневски?
Къде остана биенето на чело в земята пред Димитър Благоев, депутате от ГЕРБ? В коя миша дупка се скри певецът на социализма, Джендър? Същият този се събуди заплюнчен антикомунист след 10 ноември и веднага се втурна да урежда семейството си със сладки постове и много облаги. И заради това разбирам омразата му комунизма. В онова прокълнато време Гърневски е бил просто една мишка, а сега е върховен бард на Бойко Борисов. Как да не мразиш комунягите? Как да не ги презираш в червата?
