Залесяването на Аязмото по инициатива на старозагорския митрополит Методий с помощта на създадения от него Благотворителен комитет “Св. Йоан Милостиви” започва на 12 март 1895 година.
Началото на залесяването е посветено на 25-годишнината от възстановяването на Българската екзархия.
Към края на XIX век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало старозагорци приемат скептично идеята за градски парк. Ентусиазираният Методий Кусев среща съпротива при превръщането на голия баир над града в модерен парк.
Той започва да праща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за доставяне на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и от Мраморно море.
Хората скоро осъзнават, че залесяването ще им отнеме пасищата за животните. Повечето смятат, че се извършва безумие, че далеч по-важна е пашата на добитъка им. В резултат гневът на старозагорци открито се излива срещу владиката. Все пак с убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. Според преданието, лично той се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете. В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.
По-късно паркът е прекръстен в чест на митрополит Методий Кусев.
Впрочем, именно той собственоръчно засажда първите борчета на Ахмак баир и като апостол полага основите на грандиозната си екологическа програма в своята епархия.
През 1897 г. той иска чрез тогавашното Министерство на външните работи и изповеданията да му се доставят горски и декоративни фиданки от Франция, Испания и Мала Азия. В следващите години чрез частни фирми се доставят голям брой чуждоземни дървесни и храстови видове, предимно южни и субтропични – хималайски бор, евкалипти, кедри, криптомерия, гръцка ела, испанска ела, паламудов дъб и др.
Така до Първата световна война на Аязмото са създадени повече от 500 дка горски култури. След това работата продължава, като интересът на залесителите се насочва и на изток, по баира Казлера, и на север, където се обхващат още по-големи площи.
