Стефан Саранеделчев: Другарю Живков, поне като на сержантите!

ДРУГАРЮ ЖИВКОВ, ПОНЕ КАТО НА СЕРЖАНТИТЕ!

В миналото Министерството на правосъдието имаше хубава традиция да събира два пъти в годината (през пролетта и есента) на така наречени зонални семинари съдиите, съдебните изпълнители и нотариусите работещи в съдилищата на няколко съседни окръга.


На тези семинари, които траеха максимум 2-3 дена се обсъждаха различни проблеми свързани със съдебната практика и се изнасяха лекции по някои въпроси на правната теория от известни български юристи.

През есента на 1977 г. такъв семинар за работещите в съдилищата на Старозагорски, Ямболски, Сливенски и Бургаски окръзи се проведе в Ямбол. Вечерта, след първия семинарен ден, няколко колеги, между които аз, най-младият, излязохме на разходка по централната улица. Пред мен вървят Начо Начев и Иван Стойчев, председатели съответно на старозагорския и чирпанския районни съдилища.

Разговарят за съдийските заплати и че техният размер изостава с оглед значителното поскъпване на много стоки и услуги извършено с министерско постановление от лятото на същата година, а и с наскоро драстично увеличените заплати на работещите в системата на Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи. Стойчев разказа какво му е предал негов състудент – съдия в София:

Наскоро имало съвместен пленум на централния комитет на БКП с членове на Министерския съвет, на който Тодор Живков започнал да пита всеки министър за предложения във връзка със заплатите. Стигнал до Светла Даскалова – министър на правосъдието: „Светла, ти какво ще кажеш за твоите хора?“

„Моите хора от чистачката в най-малкия съд до мен – министъра не са повече от 1 500 души. Предполагам, че няма да има пречки и съдиите ще са много доволни, другарю Живков, ако техните заплати се изравнят поне с тези на сержантите в МВР.“- отговорила му Даскалова и добавила-“Сега сержантите в МВР получават по 230 лв., а при нас дори и председателите на окръжните съдилища максимум 210 лв.“

„Ха – ха – ха“- бил отговорът на Живков, който преминал да пита следващия министър.

Та дано Начев, след този разговор да има някакъв резултат и да очакваме нас също да ни огрее увеличение на заплатите“, заключи чирпанският съдия.

Това „огряване“ дойде чак след две години – през есента на 1979 г., но не такова като на служителите в МНО и МВР. Парадоксът бе два месеца по-късно, когато излезе ново „секретно“ постановление, съгласно

Стефан Саранеделчев

което заплатите с обратна сила отново бяха намалени и всеки бе задължен да върне в бюджета „надвзетите суми“.

ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне  по-голямата му част)  преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК


image0 (9K)