През юли 2021 г. азербайджанската депутатка Джала Ахмадова публикува в Туитър (сега Екс) снимка на молитва в църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Нагорни Карабах. С нея тя искаше да покаже „атмосферата на етническа и религиозна толерантност“, след като Азербайджан превзе древния и символично значим град Шуша (Шуши на арменски).
Днес тази църква, построена от арменците през XIX в., вече не съществува.
Снимки, публикувани наскоро от групата за наблюдение Caucasus Heritage Watch, показват, че църквата в Шуша, е била разрушена през зимата на 2023-24 г.
Баку си върна контрола над Шуша от етническите арменски сили през ноември 2020 г., след като започна война за отвоюване на територия, международно призната за азербайджанска земя.
На два километра южно от изтритата църква сателитни снимки, публикувани през април, разкриват, че цяло село изглежда е изравнено със земята. Днес на мястото, където някога е имало селище, известно на арменски като Каринтак, а на азербайджански като Дасалти, се строи голяма джамия.
През септември Азербайджан проведе кратка военна офанзива в населения предимно с етнически арменци район Нагорни Карабах. Тя завърши с капитулация на арменските сепаратисти в областта и изселването на около 100 000 от неговите 120 000 жители.
„Мисля, че целта на Азербайджан в този случай е била да разруши напълно [селището], за да възстанови ново село за азербайджанските вътрешно разселени лица или други преселници“, казва пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Хюсик Гулян, водещ изследовател в Caucasus Heritage Watch.
По думите му църквата на селото, която се вижда вдясно от джамията, „е защитен обект на културното наследство дори от азербайджанските закони“, което според него е „вероятно причината да я оставят непокътната“.
Дасалти/Каринтак, което и на азербайджански, и на арменски език означава „под скалата“, носи името си от масивните скали, които се извисяват над него. Селото е било място на няколко естествени извора и е било земеделско.
Пътешественик, посетил селото в края на 90-те години на XIX в., го описва като селище, в което „земята е плодородна, но реколтата е оскъдна и дава малко продукция“. Местните жители, казва наблюдателят, „садят пшеница, ечемик, просо и други култури“. По време на съветското управление в селото се намират завод за производство на коприна и фабрика за производство на електрически компоненти.
По време на войнаta в Нагорни Карабах през 2020 г. селото се превръща в ключово бойно поле преди битката за Шуша. Снимки, направени през декември 2021 г., показват следи от куршуми по сградите в селото, чиито жители – етнически арменци тогава са избягали от азербайджанското настъпление.
Последните снимки на Дасалти/Каринтак са направени по време на посещението на президента на Азербайджан Илхам Алиев, за да види строежа на нова джамия. Снимки, публикувани от кабинета на Алиев през юли 2023 г., показват, че по това време къщите в селището все още са били непокътнати. На снимките от посещението на Алиев в края на декември обаче от селото не се виждат кадри на пейзажа, което предполага, че по това време работата по разрушаването му може да е била започнала.
Очевидният стремеж за заличаване на физическите следи от арменското наследство в Нагорни Карабах е проблем, който може да надхвърли конфликта между Баку и Ереван, казва Али Мозафари, ирански учен от азербайджански произход.
„Има силен натиск от Турция за осъществяване на идеята за единен и свързан тюркски свят, който да се простира на изток до китайската граница“, казва Мозафари пред RFE/RL. „Наследството е много важно за обосноваването на тази геостратегическа визия“.
Академикът добавя, че и Азербайджан, и Армения са извършвали добре документирано разрушаване на културни ценности, но добавя, че Баку го прави „по-широко и систематично“.
Лори Хачадурян, преподавателка в американския университет „Корнел“ и съоснователка на Caucasus Heritage Watch, казва, че мониторинговата група досега е отбелязала разрушаването на 10 обекта на културното наследство на територията на Азербайджан от 2020 г. насам.
В момента започва ново проучване на стотици обекти на културното наследство. Тя посочва прецедента на почти пълното заличаване на арменското наследство в азербайджанския ексклав Накшиван като пример за това, което може да предстои в Нагорни Карабах.
По думите на изследователката в случая с Нагорни Карабах „тази тъжна история вероятно ще се разиграва в продължение на много години“.
RFE/RL поиска коментар за този материал от президентската администрация на Азербайджан на 23 април, но не получи отговор до датата на публикуване.
