Публикуваме интервю на големия старозагорски журналист Матей Бонев с известната лечителка Момера Пенчева. Тази негова среща Матей Бонев описва в книгата си „Хора и съдби под Аязмото“, която излезе от печат и той представи вчера, на 17 март, в Библиотеката.
Лечителката с рентгенови очи – разговор с МОМЕРА ПЕНЧЕВА
„Ти не си екстрасенс, ти се лечител, не се отчайвай, продължвай!”
Това признание завещава на старозагорката Момера Пенчева Ванга при
една от последните им срещи. На нейния съпруг пророчицата разрешава да запише с диктофон целия им разговор. Сега той е една от реликвите на лечителката. „Срещали сме се може би 5 – 6 пъти, понякога тя ме е „викала”, друг път аз имах нужда от нея”, пояснява Момера простичко обяснимата близост на двете сродни души. Самата тя определя Ванга с една единствена дума: Светица.
[ad id=“225664″]
Случайно или не феноменалните способности се пробуждат у Момера точно на рождения ѝ ден 11 юли преди повече от 25 години. Душата ѝ изгаряла от болка. Само десетина дни преди това е загубила любимия си баща. Гордият габровски предприемач, когото не успяват да пречупят всичките злини на комунизма – национализацията, концлагерите, постоянните гонения на фамилията, напуснал този свят малко преди да навърши 79 години. На помена у тях били все близки и познати хора. В един момент Момера изведнъж „видяла” през дрехите като на рентген туптящото сърце на 60 – 65-годишен родственик. Картината била толкова жива, така подробна, с всички детайли, нюанси и цветове, че тя направо се стреснала. Вечерта споделила с майка си и съпруга си преживяното, но и двамата не ѝ повярвали и дори се притеснили дали
не е болна. След няколко месеца при нова, случайна среща със същия човек Момера буквално изригнала. Без да я карат, и без тя да иска започнала да разказва за заболяването му – базедова болест. Описала съвсем точно симптомите, стадия на заболяването, при кои лекари е ходил, какви лекарства взема. Въпросният мъж и близките му останали като гръмнати от безпогрешната диагноза и най-вече от надеждата, която им дала тя.
[ad id=“263680″]
Дори в онова време на недоверие към подобни феномени слухът за лечителската дарба на Момера се азнесъл като мълния. Тогава тя работела като счетоводител в старозагорския клон на „Мототехника и автосервиз”. От сутрин до вечер тук започнали да се тълпят хора, всеки със своята болка. И тя със свито сърце, тайно от властите и от шефовете, се опитвала да помогне на всеки.
Един от най-незаличимите и спомени от този период е случаят с 8 – 9 годишно незрящо дете. „Не знаех какво трябва да направя, но по време на сеанса с цялата си душа поисках то да прогледне”, връща лентата назад Момера. На излизане от сервиза сляпото момче изведнъж попитало: „Майко, защо вдигат тази кола?…”
Момера само чула радостните писъци отвън на двора и разбрала безкрайно щастлива, че е успяла.
На следващата година тя самата решава да потърси някакво обяснение за своите способности. И най-странното е, че го намира в Института по марксизъм-ленинизъм към Градския комитет на БКП в София. По инициатива на младоците от тогавашния дискусионен клуб „Човек, екология, космос” към института я подлагат на пълни изследвания. Медицински светила отсичат без колебания: психически и физически здрава. Вкарват я в една болница и пред изумените погледи на лекари и пациенти Момера прави безпогрешни диагнози, описва в детайли историята на всяко заболяване.
„Съдбата ни е програмирала с 99% даденост и само 1% дарба, но с усърдие, воля, желание и труд всеки от нас може да доразвие тези заложби до 50 – 60 на сто”, убедена е лечителката. Именно на това се посвещава тя след промените, когато и у нас падат всички табута върху необяснимите явления.
[ad id=“237001″]
Заедно със свои колеги по съдба – Иван Костов, Методи Губеров, предприема дълго пътешествие из Европа. Най-дълго се задържат в Русия, където лекари и учени са широко отворени към феномените. По настояване на известния московски хирург акад. Дадвани самата Момера завършва с отличие пълния тригодишен курс за медицинска сестра в Московския медицински институт. Пишат ѝ само две четворки – по охрана на труда и физкултура. По време на престоя си в Русия лечителката участва и в груповите лечителни сеанси на проф. Морашев на пострадали от радиацията при аварията в Чернобил. Те се провеждали в Украйна и в Двореца на спорта в руската столица. В тези сеанси участвали още редица екстрасенси и бионерготерапевти от Русия и България. Но според очевидци само при Момера имало стълпотворение от хора, които искали да изпитат лечебната сила на нейната биоенергия. И някои от тях твърдели, че са почувствали облекчение още в залата.
Плодотворният ѝ престой в Русия обаче е свързан и с два опита за покушение над Момера. Тя не обича да си припомня тези кошмарни мигове, но така или иначе те са факт. Първият опит е по време на гру-
повите сеанси и демонстрации в Двореца на спорта в Москва. Веднъж на първия ред седнали трима странни мъже, облечени еднакво като извадени от калъп. Малко след това на Момера ѝ прилошало, започнала да се задушава, но по нейни признания успяла да се концентрира и да изгради енергиен щит срещу концентрирания поток от отрицателна енергия. Според една от най-любопитните версии агенти на всемогъ-
щата тогава КГБ са изпробвали нов вид психотронно оръжие върху лечителката, за да разберат как ще действа върху човек с необикновени способности. В Санкт Петербург пък съвсем непозната жена, очевидно
пак от службите, се опитала да я отрови. По време на дългата визита на групата български екстрасенси за сигурността им се грижели прославените „червени барети“. Въпреки това след демонстрация към Момера
се приближила непозната жена и с усмивка ѝ предложила пастичка.
Старозагорската лечителка помислила, че домакините черпят и си взела един сладкиш да го опита. Малко след това усетила, че ѝ става лошо, за миг дори загубила съзнание. Слава Богу, около нея били куп лекари и
приятели с дарба на лечители. След това ѝ разказали, че са ѝ направили спасителна промивка на стомаха с противоотровен коктейл от водка, сол и вода. Той предизвикал бързо и обилно повръщане и лечителката
била спасена от сигурна смърт. И това покушение се приписва на КГБ.
[ad id=“218001″]
Според капацитети зловещите тайни служби искали да изпробват как ще подейства нов вид бързодействаща отрова върху чудотворци катоМомера със силно биополе, което буквални ги пази като щит.
Лабораторните изследвания в престижни институти и академии в Русия – в Санкт Петербург, Москва, Сибир наистина потвърдили изключително силната биоенергия на Момера. Доказало го и Кирлиановата фотография. На снимките около пръстите и около гръдния кош ясно се откроявали плътни няколко сантиметрови светли полета. И за нея, и за науката те са единственото разумно обяснение за необикновените и лечителски способности. „При сеанс от моето тяло се отделят частици, учените ги наричат „ментиони”, които зареждат и освобождават от болката пациента, към който съм се концентрирала изцяло”, пояснява лечебния ефект от своите сеанси Момера.
Въпреки рентгеновата си памет тя самата не е правила сметки на колко хора е помогнала, колко семейства е ощастливила. Миоми, кисти, бучки, брадавици, циреи и всякакви доброкачествени образувания, гастрити, колити, неврити и всякакви възпаления – това са само малка част от болежките, които тя премахва като с вълшебна пръчица само след няколко сеанса. Момера пази пълна дискретност за най-видните си пациенти. Само от снимките в двете ѝ издадени книги човек може да се досети, че сред тях са футболният гений Марадона, семейството на емира на Дубай, попзвездата Филип Киркоров, актрисата Аня Пенчева и още куп политици, държавници и шоу звезди.
Голямата болка на Момера е, че за съжаление не може да лекува недъзите в обществото. „Ако имах тази възможност бих започнала от духовното здраве на нацията”, признава тя. Лакомията, егоизмът, омразата, жаждата за власт според нея са първопричината за много тежки престъпления като кражби, изнасилвания, убийства. „България все още стои на подвижни пясъци, ще стъпим на здраво едва към 2020 г.”, смята пророчицата с рентгенови очи.
От първо лице
Момера Пенчева:
Човек не бива да вдига „бялото знаме“ никога
– Как предпочитате да Ви наричат – лечителка, екстрасенс, биое-
нерготерапевт, пророчица, ясновидка…?
– С името ми – Момера.
– Какво означава това рядко срещано име?
– Не знам какво означава точно, но е старо габровско име. Баба
ми се казваше така и аз съм кръстена на нея. В моя роден град Габрово
то е доста разпространено. Моя племенница се казва Момера. Има и
фамалия Момерини.
– В какво семейство сте израснали?
– Израсла съм в заможен габровски род, обградена с много лю-
бов и внимание. Баща ми беше един от съдружниците в габровския ма-
шиностроителен завод „Капитан дядо Никола“, който след 9 септември
1944 г. беше национализиран. Харизаха го на някакъв чужденец, който
го ограби и съсипа.
– Вие помните ли тези страшни за фамилията В и времена?
– Как да не ги помня, аз бях вече голямо момиче, на 8 – 9 годи-
ни, когато се разиграха тези драматични за семейството ни събития.
Не само фабриката национализираха, но и хубавия ни дом, който беше
една от най-красивите и модерни сгради в Габрово. Още по онова вре-
ме ние имахме вкъщи парно отопление. Дадоха ни само една нощ да
изнесем покъщнината. Баща ми и майка ми натовариха каквото можа-
ха на един камион и се преместихме да живеем в скромната къщица
на баба хаджи Момера и леля ми. Запечатаха и кантората на баща ми,
в която бяха трите ни спестовни книжки – на родителите ми и моята.
След време баща ми установи, че парите са били изтеглени без негово
разрешение, с непознат подпис и почерк… Новите властници стигнаха
дотам, че дори конфискуваха посудата, включително вилици и лъжици
от работническия стол. Баща ми беше интерниран и дълги години беше
разкарван от концлагер в концлагер – Белене, Бобов дол, Ножарево,
Крушовене. На какви мъчения и унижения е бил подложен този възпи-
тан и благ човек, който една лоша дума на човек не можеше да каже,
можехме само да предполагаме. Баща ми носеше очила с голям диоп-
тър, но на свижданията винаги идваше без тях и твърдеше, че не са му
необходими или пък, че ги е загубил. На всеки 3 – 4 месеца, разрешени
за колет, ние му изпращахме нови очила. Години след това разбрахме
от негови приятели, че надзирателите нарочно са му чупели очилата,
тъпчейки ги садистично с крака…
[ad id=“218548″]
– Кой е най-кошмарният Ви спомен от това жестоко време?
– Вървим по улиците на Габрово, аз и майка ми, а хората, дори
познати, които са видели само добро от нашето семейство, като ни ви-
деха, минаваха на другия тротоар. Отминаваха ни като чумави. Това не
се забравя… Но, слава Богу, имаше семейства, макар и много малко, с
които останахме истински приятели в живота.
– Как се озовахте в Стара Загора?
– Омъжих се и така станах старозагорка. Обикнах правите улици
и Аязмото, но моето Габрово си ми остана в душичката. Между другото
моят съпруг Христо е с габровски корени. И свекърът ми, и свекървата
бяха от Габровско. Така че нищо случайно няма. Моят съпруг беше чу-
десен приятел и човек, вече 7 години го няма и много-много ми липсва.
Но съм щастлива, че сега край мен са синът ми, снахата, внучката.
– Много феномени признават, че са преживели някакъв емоцио-
нален стрес, който е отключил дарбата им. Всички знаем за вихрушка-
та, която вдигнала във въздуха пророчицата Ванга и я ослепила. При
Вас как беше, кога за пръв път разбрахте за необикновените си способ-
ности?
– При мен смъртта на баща ми беше този емоционален шок. Той
получи удар пред очите ми. Загуби говор, не можеше да приема храна
и вода. Най-ужасното нещо е пред теб да гасне скъп човек и ти да не
можеш да му помогнеш. Просто сърцето ми се късаше. В деня, в който
издъхна, той отнесе със себе си късче от измъченото ми сърце. Десе-
тина дни след това, на рождения ми ден, 11 юли, се бяхме събрали у
дома в Габрово, да го поменем. И тогава за пръв усетих, че с мен ста-
ва нещо необичайно. В един момент с ужас видях през сакото като на
рентген сърцето на един от близките, обагрено в червено, как пулсира.
Споделих с майка ми, но тя се притесни да не съм нещо болна. Съпругът
ми пък категорично отхвърли това като невъзможно. След известно
време срещнах същия човек. Моето „видение“ не само се повтори, но
аз диагностицирах и заболяването му – базедова болест и за радост
на близките му помогнах и за по-бързото му лечение. Следващият ми
пациент беше един колега-монтьор в „Мототехника“, където работех
като счетоводител. След това се разчу и започнаха да ме търсят хора с
всякакви болки и страдания.
[ad id=“218001″]
– По времето на комунизма такива дарби бяха опасни и преслед-
вани… Имахте ли някакви проблеми с властите?
– Естествено, че помагах на хората дискретно и тайно, макар че
целият град знаеше. Но не съм имала сериозни проблеми с властта.
Дори тогавашните големци ми се доверяваха и са ме викали в кабине-
тите си да ги лекувам.
– Вярно ли е, че не само виждате човешките органи като на рент-
ген, но и върху тях се изписват някакви числа, които Ви подсказват кой
орган е увреден и какво е заболяването?
– Не, не е вярно, по друг начин ми се дава информацията…
– Който е присъствал на лечебните Ви сеанси, включително и ме-
дицински специалисти, вероятно е бил респектиран от медицинските
Ви познания. Откъде ги имате, завършили ли сте някакво медицинско
образование?
– Не. В Москва се чудеха, че съм обикновен счетоводител, а имам
такива медицински познания. По време на престоя ни в Русия дори ме
накараха да запиша курсове за медицинска сестра и аз ги завърших.
Но скоро се убедих, че е било безсмислено да си пълня главата с не-
разбираеми латински названия. Повечето неща за човешките органи
и заболяванията вече ми бяха „казани“ или ми „идваха“ по време на
лечебните сеанси…
– Известно е, че официалната медицина недолюбва хора като
Вас. Имали ли сте сблъсъци с нея?
– Не, защото аз безкрайно ценя и уважавам лекарската профе-
сия. Тя една от тези, пред които дълбоко се прекланям. Никога не съм
си позволявала да препоръчвам лекарства или терапия, аз помагам по
друг начин. С много лекари съм била в отлични отношения и сме ра-
ботили в сътрудничество. Най-напред ме покани тогавашният главен
лекар на военната болница в Стара Загора д-р Шомов, мир и покой
на душата му. Дори бях назначена известно време като консултант в
болницата. След това ме извикаха във Военно-медицинската академия
в София. Първо ме изследваха подробно да се убедят, че съм физически
и психически здрава. След това се събраха професори, доценти, лекари
и започнаха да ми водят болни, облечени в дълги халати. Очевидно, за
да не мога да се ориентирам при диагностицирането на заболяванията
по външни признаци. По техните признания диагнозите ми са били над
90 на сто абсолютно точни. След още една мъчителна проверка в старо-
загорската окръжна болница, в един ден трябваше да диагностицирам
и провеждам сеанси в няколко отделения – психиатрия, детско, очно,
от здравното министерство ми издадоха протокол, че мога да практику-
вам биотерапия и диагностика.
– Вярно ли е, че емирът на Дубай Ви е изпратил личния си само-
лет, за да лекувате него и семейството му?
– Съжалявам, приела съм обет да не разкривам самоличността на
моите пациенти, не само известните. Само ако те самите искат или вече
са разкрили нашите срещи.
– В автобиографичната си книга имате снимка с големия аржен-
тински футболист Марадона. Къде беше срещата Ви с него и за какво?
– В Истанбул, но не беше за лечение. Той е много силен и здрав
мъж. Срещнаха ни наши общи познати, като приятели. Той още игра-
еше, беше световна звезда. Но се държа съвсем естествено и топло,
усмихнат, сърдечен. А хората направо го обожаваха. Нямате представа
какво чудо беше, когато вървяхме по улиците на Истанбул. Следваха ни
буквално цели тълпи от запалянковци.
[ad id=“225664″]
– Вие сте имали няколко срещи с българската пророчица Ванга.
Вярно ли е, че т я самата Ви се е обаждала да се видите?
– Ние по телефон не сме разговаряли, имахме други канали за
връзка. Понякога тя ме е „викала“, друг път аз съм имала нужда от нея.
При една от тези незабравими срещи ми остана един безценен запис
с нейния глас. Тя рядко позволяваше да я записват, но тогава сама по-
иска. „В джоба си имаш нещо за записване, извади го…“, ми рече баба
Ванга. „Ти не си екстрашенс (тя така изговаряше тази чужда думичка),
ти си лечителка! Лекувай, помагай на хората! – това ми заръча при една
от последните ни срещи пророчицата. За мен тя беше истинска светица.
– Вие всеки ден общувате с десетки болни и страдащи. От какво
боледува най-много българинът?
– Най-разпространените болести са известни – злокачествените и
сърдечно-съдовите заболявания. Но мен друго ме безпокои – при мен
идват много млади хора, несигурни, депресирани, дори обхванати от
паника. А това е страшно, защото младежите у нас са все по-малко, по
улиците срещаме повече пенсионери и възрастни хора. Надявам се в
близките 4 – 5 години да спре да изтича младата ни кръв. И по света
става все по-несигурно и тревожно и младите хора ще започнат посте-
пенно да се завръщат. Но България все още е върху подвижни пясъци,
някъде около 2020 г. ще се почувства истинска стабилност.
– Какво друго Ви натъжава в днешна България?
– Че не сме състрадателни, че не проявяваме внимание и уваже-
ние към самия човек – от малката рожбица до възрастните хора. Вина-
ги съм си мислила например, че старческите домове не бива да бъдат
скрити в забутани селца и в покрайнините на града. Те трябва да бъдат
на най-хубавите места в градовете и селата, където има живот, светли-
на, за да дават сили и надежда на възрастните в края на земния им път.
[ad id=“263680″]
– В какво са закодирани нашето здраве и жизненост?
– Всеки от нас се ражда с троен код – родното място, датата на
раждане и името, които определят съдбата ни. Когато ни е много труд-
но например трябва да насочим мислите си към родния край, за да
получим от него силичка. Когато се молим пък трябва да изказваме
точно рожденото си име, за да бъде чута молбата ни. И разбира се,
най-важното е да отпъждаме, да гоним лошите мисли от съзнанието
си. Човек се разболява от вторачване в негативното, лошото. Мозъкът
ни ежесекундно работи и ние трябва да го захранваме разумно с добри
дела и помисли. Да се радваме на живота, на всеки ден с близките и
приятелите, дарен ни от Бога. Никога, по никакъв повод човек не бива
да се отчайва, да вдига „бялото знаме“.
– Как се опазвате от болките и страданията, които съпреживявате
постоянно, как зареждате „батериите“?
– Много е трудно, но слава Богу, така съм устроена, че в момента,
в който отделя вниманието си от конкретния човек, цялата негативна
информация изчезва. Зареждам се като се усамотявам по час – два вкъ-
щи. Обичам също да плета – пуловери, жилетки, шалове, шапки. Всеки
Божи ден, включително и зимата, се обливам със студена вода. Лошото
е, че не мога да приемам никакви лекарства, дори един аспирин ще ме
„разлюлее“. Не дай, Боже, да се наложи операиСция. Но така ще бъде,
докато издържи сърцето ми.
[ad id=“238430″]
– Кой ще Ви наследи?
– Много пъти са ме питали може ли да обуча човек. Не може да се обучи, не може да се прехвърля биоенергия от един човек на друг човек, тя не е носна кърпичка. Всеки от нас е с някаква дарба – един рисува, друг пее, трети лекува и т.н. Човек може само да развива и умножава това, което му е дадено от Бог.
Още текстове, включени в книгата на Матей Бонев, събрала интересни истории за известни старозагорци, можете да прочетете ТУК
