Автор: Светлана Тилкова – Алена
Живея от единадесет години на семейни начала. Имахме огромна любов, която с годините изчезна.
Когато се роди първото ни дете, той се разболя от тежка депресия, която лекуваше няколко години. Оттогава започна да се променя към лошо спрямо мен и децата и в момента отношенията ни са сведени до минимум. Даже не се радва на децата си. Сякаш постоянно е в някакъв транс, мисли и мълчи. Няма топла дума, даже усмивка няма. Започна да ме потиска и унижава при всяка възможна ситуация.
[ad id=“225664″]
Преди няколко дни ми каза, че не чувства абсолютно нищо към мен и че доскоро ме е мразил… Хора ми казват, че може да ни е направена магия. От няколко месеца единственото, за което мисля, е, че трябва да се разделим, да си взема децата и да се прибера при майка ми, която живее на другия край на България. Единственото ми притеснение е, че децата са много привързани към баща си, а синът ми, който е на десет години, е изключително чувствителен. На огромен кръстопът съм.
Трябва ли да се разделим? Каква Съдба ни е предопределена – да бъдем заедно или не? Какво решение да взема? Душата ми е празна, нямам даже и усмивка вече. Опитах всякакви начини, за да бъдем щастливи, но сякаш мъжът ми е изградил стена пред себе си.
Наскоро четох твой отговор относно татуировките. Мъжът ми има татуирано лицето на сина ни като бебе, а също и моята буква.
[ad id=“263680″]
Алена отговаря: Странно, но през последните месеци получавам често подобни на твоята лични истории. Всеки път се питам защо в България, където имаме по-различни от европейските традиции, се наложи съжителството на семейни начала, а институцията на брака с подпис под брачното свидетелство, както е тръгнало, след някоя друга година ще отиде в историята.
Когато двама партньори искат да са заедно, когато са сигурни в чувствата си, ти пишеш за силна любов, когато знаят, че са готови да поемат всеки за себе си и двамата заедно отговорностите за семейство, деца и дом, те официализират отношенията си и сключват брак. Всичко останало е емоция, преливаща в желание за съвместно съжителство, което според мен за България говори за тарикатска безотговорност от страна на по-голямата част от мъжете и последвана от крах, защото чувства не е имало или не са спазени Съдбовните изисквания. Потърпевши обичайно са жената и децата. Приятната авантюра, изживяна като ерзац брак, има тъжен финал.
[ad id=“236993″]
Най-напред сте допуснали грешката да се съберете в твой период на Съдбовна забрана за брак. Родила си и деца, които от един момент, виждайки несгодите във вашите отношения, ще започнат да се притесняват дали да създават семейство и когато им дойде времето, може и те да се впуснат в авантюрата „съжителство на семейни начала“, твърдейки, че щом има чувства, подписът е без значение и вместо да са щастливи и да изживеят своя живот, да дублират вашия.
Другият проблем е, че след като твоят партньор се е разболял от депресия след раждането на първото дете, не си се замислила как ще се справя с неговото отглеждане и възпитание. Лекувал се е дълго, но сте създали и второ дете. Промяната в него е била трайна, навлязъл е в периода си, когато му е било отредено да срещне подходящата половинка, и е започнал да мрази и теб, и децата, въпреки че са привързани към него, заради факта, че пропилява нещо важно в живота си. Така е казвало неговото подсъзнание, без той да е могъл да си обясни какво се случва. След като партньорът ти е заживял живот, който не е неговата Съдба, постепенно е започнал да го осъзнава. Не е знаел как да се справи и реакцията му е била да започне да тормози и теб. Било е редно още след първото раждане да се разделите. Сега вече е належащо и задължително.
[ad id=“236999″]
Не мисля, че децата са факторът, който трябва да те задържа в семейното съжителство, защото след време, когато тръгнат по своя самостоятелен път, ще се чудят защо си допуснала провал в живота си и няма да те разберат, когато се оправдаваш, че си се жертвала за тях.
След всичко станало с партньора ти вие двамата вече сте кармични врагове. Няма как отношенията ви да се променят, компромисът, основан на разума, също не е възможен. Чувства, поне от негова страна няма, няма и да се събудят. Не съм твой съдник, нито ти разпореждам какво да правиш. Посочвам ти верния път и онова, което е зад хоризонта, все още невидим за теб.
Магия нямате, но защо ли да се учудвам, че търсиш причината за партньорските си неблагополучия в енергийна намеса, както ти били казали. Дай му на българина да се оправдава за проблемите, които сам си прави, с магии. Неспазените ви Съдбовни изисквания са по-силни от магия и няма как да бъдат надмогнати. Ако беше възможно, отношенията ви щяха да са се оправили през последните години, но не са.
[ad id=“237001″]
Имаш шанс да срещнеш нов партньор и да съхраниш добрия тон с бащата на децата си, но правото на избор дали ще си щастлива и ще се радваш на децата и на внуците си или ще агонизираш в тези отношения, докато се сринеш психически и здравословно, е само твое.
Партньорът ти да заличи татуировките, защото твоята татуирана буква ще ти пречи да имаш щастлива и хармонична връзка, прераснала в нещо по- сериозно. Докато татуировката я има, всяка твоя бъдеща връзка ще е временна. Мога да употребя много остра дума за мисловния багаж на партньора ти, що се отнася до татуировката на лицето на сина ти, но ще си я спестя. Действието му спрямо неговото дете е престъпление, което има силата да съсипе живота на детето, когато тръгне по самостоятелния си път, но му влияе и сега. Защо? Заради татуировката синът ти е чувствителен и ще си остане винаги такъв, защото неговото детско лице, изрисувано върху кожата на баща му, винаги ще го връща към детските му години и ще му пречи да съзрее и да стане самостоятелен човек, независимо какви са неговите астрологични заложби.
[ad id=“238430″]
Тази татуировка, независимо от цената, трябва да бъде премахната не заради факта, че синът и бащата ще се превърнат в кармични врагове, а защото ще превърнете детето си в неудачник.
Припомням думите си от книгата ми „Настоящето е само ден“, че в миналото, без да знаят за съществуването на Съдбовна забрана за брак, нашите предци са създавали семейства и са носели товара на общите отговорности дори и когато не са се разбирали. Ще живеем много по-лесно, спокойно и хармонично, ако разберем, че постъпвайки егоистично, когато живеем на партньорски начала и създаваме признати деца, но без брак, правим нещастни именно тях. Когато тръгнат по самостоятелния си път те за закона ще бъдат извънбрачни с последващите от това юридически проблеми, преди всичко в личен план.
karm-krag.com
