Снимка: Christopher Occhicone/Bloomberg |
Проиграването на сценарии е част от инструментите на политиката – от глобалното планиране на бъдещето в ООН до проектирането на обходен път в дадена област. Но в момента проиграването на сценариите е на най-високо ниво от дълго време насам – заради руското укрепване в Донбас и по украинската граница.
Военни, експерти по сигурността, експерти по Русия, дипломати – никой не може да предвиди крайната цел на евентуална операция от руските сили въз основа на разположението на войските и числеността на частите. Изявленията на президента на САЩ Джо Байдън за предстоящо нападение срещу цяла Украйна или на държавния секретар Антъни Блинкен за конкретни сценарии за война миналия четвъртък пред Съвета за сигурност на ООН дадоха представа за разузнаването на американските служби. Загадката за политическата цел на руския президент обаче остава макар да може да се смята за сигурно, че Русия иска да изключи окончателно сближаването на Украйна със Запада и най-вече с НАТО, пише в свой анализ германският Süddeutsche Zeitung.
Във военно отношение има три сценария
От военна гледна точка експертите вече говорят за три сценария. Разполагането на до 190 хил. войници дава възможност за широкомащабно нахлуване с подкрепата на всички видове въоръжени сили. От границата с Беларус до столицата Киев например по суша са около 220 км. САЩ очевидно са прихванали информация, че инвазията може да започне с електронна атака срещу системите за комуникация и снабдяване, последвана от ракетна атака срещу столицата и накрая – от сухопътна инвазия.
Въпреки това, с площ от 603 500 квадратни километра, Украйна е почти два пъти по-голяма от Германия и над пет пъти по-голяма от България и не може да бъде окупирана за постоянно дори с толкова много войници. Ето защо експертите предполагат, че при един широкомащабен сценарий Русия може да използва река Днепър като естествена сухопътна граница и да окупира територията на изток от нея. Възможно е също така широкомащабната атака да послужи само за сваляне и изгонване на правителството и след кратка военна интервенция Украйна да бъде контролирана от марионетно правителство.
При всички тези сценарии военните наблюдатели предполагат голям брой жертви, сериозна бежанска криза и най-вече бързо разрастващо се съпротивително движение, което ще действа в нелегалност срещу руските въоръжени сили. Това би довело и до голям брой жертви от руска страна, което президентът Владимир Путин вероятно би искал да избегне по вътрешнополитически причини.
При втория вариант площта на територията, която ще бъде окупирана, ще бъде значително намалена и въпреки това ще доведе до разделяне на Украйна. Русия би могла да се интересува не само от официалното признаване на сепаратистките райони и от тяхното военно обезпечаване, както се случи снощи. Признаването открива очевидната правна възможност да се отговори на молбата за помощ от тези така наречени републики и да се изпратят войници.
Освен тази сериозна стъпка в международното право експертите предполагат, че могат да бъдат анексирани и допълнителни територии от вече разделените области в Източна Украйна, включително и поради промишленото им значение. Политическият претекст за подобна възможност вече се създава в руските медии, където се говори за наемническа дейност срещу Русия.
След анексирането на Крим през 2014 г. се появиха и спекулации, че Русия може да има интерес от сухопътна връзка по крайбрежието през град Мариупол с полуострова. Пристанищният град Одеса, разположен между Кримския излаз на изток и контролираната от Русия молдовска област Приднестровие на запад, ще бъде практически обграден.
Третият план е може би най-сложният, защото няма ясна цел – освен постоянната дестабилизация на Украйна. Според него Русия ще продължава серията си от удари срещу страната: кибератаки, дезинформация, малки паравоенни настъпления, нападения, политическа инфилтрация – всичко това съпътства признаването на отцепническите територии.
Може би атаката срещу Украйна вече е започнала?
Наблюдаваните досега действия на руското ръководство сочат към втория или третия сценарий: Москва повтаря плана за действие, който вече доведе до отделянето на Южна Осетия от Грузия през 2008 г. – до „евакуацията“ на местното население. Още преди войната в Грузия жени и деца, по-специално от Южна Осетия, са извеждани от кризисния район, понякога под принуда, предполага се, че и срещу заплащане, за да се внуши, че те бягат – само за да се извърши след това военна намеса под претекст, че населението трябва да се защити.
През последните седмици американските политици, а също и генералният секретар на НАТО, неведнъж оповестиха тази тактика. Миналия петък например уж беше извършено нападение срещу автомобил на началника на полицията на самопровъзгласилата се Донецка народна република. Находчиви изследователи в мрежата бързо откриват, че в случая е бил пожертван само стар военен джип с правилния регистрационен номер. Действителният автомобил на командира, руски джип УАЗ, продължи да се движи по улиците.
Западните държави ще имат най-големи проблеми именно с този сценарий. Не е пределно ясно как точно се определя прагът за нахлуване. Самият президент на САЩ Байдън заяви на пресконференция на 19 януари, че „ще видите дали Русия ще бъде подведена под отговорност, ако нахлуе. Едно е дали става дума за незначително посегателство и да спорим какво правим или не правим“. Точно това е спорът, който се разиграва в момента: ако вече става дума за голяма инвазия, признаването на двете републики вече заслужава най-сериозни санкции. Украинските политици са съгласни с това. Министърът на външните работи Дмитрий Кулеба също повтори на срещата на колегите от ЕС в Брюксел в понеделник, че страната му отдавна е обект на нападения.
