Феникс, избухващ в пламъци. Как изглежда Ливан една година след експлозията

За тази страна съществуват много клишета, но едно от най-разпространените със сигурност е сравнението с феникс – птицата, която избухва в пламъци, но след това неизменно възкръсва от пепелта.

Както анализаторите, така и самите ливанци често използват това сравнение, когато описват 15-те години на гражданската война, опустошението и последвалото възстановяване на страната; по-късно военния конфликт с Израел, десетилетието на атентати с коли бомби, взривовете, дима, разрухата и след тях – изграждането наново, надеждата на хората и силата им пак да се изправят на крака.

След експлозията на пристанището в Бейрут на 4 август миналата година обаче клишето за феникса изглежда изгубило своята притегателна сила. Тогава повече от 200 души загинаха, 6500 бяха ранени, а стотици хиляди останаха на улицата, без дом.

Една година по-късно ливанският феникс не само че не е започнал да възкръсва от пепелта, страната днес се намира в още по-тежка политическа, икономическа и социална криза и продължава стремглаво да пропада надолу.

Вече 12 месеца в Ливан няма работещо правителство. Разследването на причините за взрива все още не е приключило, виновни и наказани няма. Според данни на УНИЦЕФ повече от половината население живее под прага на бедността, а недостигът на основни храни и лекарства е ежедневие.

В сряда международна донорска конференция начело с френския президент Еманюел Макрон събра 370 милиона долара за спешно подпомагане на ливанската икономика. Дали и кога тази помощ ще достигне до ливанските граждани обаче остава неясно.

Как се стигна дотук и какво научихме за тази една година от експлозията разказваме в следващите редове.

Пристанището в Бейрут, една година по-късно.


Пристанището в Бейрут, една година по-късно.

Хронология на едно пропадане

Още преди взрива на 4 август страната се намираше в тежка криза. През есента на 2019 безработицата, повсеместната корупция и провалът на управляващите да осигурят базови услуги като ток и вода доведоха до масови протести.

В края на 2019 се стигна и до банков колапс, а властите блокираха достъпа на вложителите до доларовите им депозити и спряха паричните преводи. Банковата криза беше допълнително усложнена от пандемията от COVID-19.

На този фон на 4 август 2020 избухна опасният товар от амониева силитра, складиран в продължение на 6 години на пристанището в Бейрут. Експлозията нанесе щети в размер на 15 милиарда долара. Десетки болници, училища и хиляди домове бяха сринати със земята.

Въпреки че една година по-късно голяма част от инфраструктурата е възстановена, икономическите и социални последствията от експлозията далеч не са отстранени.

Повече от половината ливанци днес живеят в бедност в условия, по-лоши дори от тези по време на гражданската война. По данни на УНИЦЕФ близо 10% от всички деца в страната са принудени да работят. Повечето семейства не могат да си позволят дори основни храни, лекарства и хигиенни продукти.

Много от тези продукти липсват и в магазините. Аптеките в страната се оплакват, че не разполагат с базови медикаменти като антибиотици и болкоуспокояващи.

Според Световната банка ситуацията в Ливан представлява една от най-тежките икономически кризи в света от 1850 г. насам. Вследствие на рекордната хиперинфлация националната валута загуби 90% от стойността си. Подобни икономически катастрофи обикновено са свързани с война или друг конфликт.

В ливанския случай обаче кризата е следствие от лошото финансово управление на страната, ендемичната корупция и липсата на отчетност.

Когато обяви оставката си през август 2020, премиерът Хасан Диаб, който и в момента изпълнява ролята на служебен премиер, обвини „корупционната система“, действаща в Ливан, за многото проблеми на страната. По думите му тази система е не просто „дълбоко вкоренена във всички държавни функции“, а на практика е „по-голяма от държавата“ и толкова силна, че държавният апарат „не може да се справи с нея“.

Според експертите експлозията на 4 август е извадила на показ именно корумпираността и престъпната небрежност на политическия елит. Редица висши държавни служители, включително президентът и премиерът, са знаели за складирания товар и са били предупреждавани за опасността, която той представлява. Въпреки това обаче те не са предприели никакви действия, за да предотвратят катастрофата.

Официалното разследване на обстоятелствата около експлозията засега е в застой. Една година по-късно няма нито един осъден и нито един политик, понесъл отговорност. Арестувани бяха единствено хора от ниските нива на администрацията, а държавните лидери отказаха да се явят на разпити или да гласуват за отпадане на имунитетите си, така че да могат да бъдат разследвани.

Междувременно се появиха журналистически разследвания, които сочат към сирийска връзка. Фирмата, купила избухналия товар, е потенциално свързана с двама сирийски бизнесмени. Те са санкционирани от САЩ заради търговските си отношения и подкрепата си за правителството на Башар ал Асад.

Разкритията повдигат въпроса дали амониевата силитра, която може да се използва и за производство на експлозиви, не е бил предназначена за Сирия. Докато не приключи официалното разследване обаче, въпросите за кого и за къде е бил предназначен товарът, как и защо е избухнал и има ли действително сирийска връзка остават без отговор.

Хуманитарна помощ vs. емиграция

На този фон в сряда се проведе международна конференция за Ливан, инициирана от френския президент Еманюел Макрон. Тя успя да събере 370 милиона долара, които спешно да подпомогнат ливанската икономика.

Тези средства ще бъдат предоставени на Ливан без допълнителни условия за провеждане на реформи. Така на масата остава въпросът как същите управляващи, които са отговорни за настоящата криза, биха могли да извадят страната от нея.

Системите и хората, които ни доведоха дотук, са същите, които се очаква да оправят нещата. Но те не искат

„Системите и хората, които ни доведоха дотук, са същите, които се очаква да оправят нещата. Но те не искат. Не можеш да решиш един проблем, който сам отказва да бъде решен“, коментира европейски дипломат, цитиран от Гардиън.

Отговорът на ливанците е еднозначен – емиграция. Ливанците изглеждат уморени от клишето за феникса, уморени да се възраждат от пепелта и развалините и да се борят за оцеляването си всеки ден.

Точна статистика липсва, но от експлозията на 4 август досега хиляди са напуснали страната в търсене на по-добро бъдеще на Запад или в страните от Персийския залив. Само лекарите, напуснали Ливан в рамките на изминалата една година, са 1200.

По ирония на съдбата след експлозията на пристанището в Бейрут само един паметник остава незасегнат от взривната вълна. Това е статуята на „Ливанския емигрант“, обърнат с гръб към ливанските планини и с поглед, вперен напред към морския хоризонт и чуждите страни отвъд него.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .


image0 (9K)