ТАЙНИТЕ НА ЧОВЕШКИЯ ОБРАЗ
Акад. Кирил ВАСИЛЕВ
[ad id=“225664″]
Спурцхайм и Гал разделят човешката психика на следните компоненти: възприятия, разумност (интелект), чувства, склонности. Развитието на тези качества се определя по законите на най-усъвършенстваната жива природа от специфичното развитие на съответни участъци на мозъка. Точно над очите на човека е зоната на възприятията, по-нагоре самата челна издатина представлява съсредоточие на центровете на интелектуалността (мисленето, фантазията, откривателството). В предната теменна част, най-високо на черепа се намират участъците на моралните чувства, над ушите, отстрани е зоната на егоистичните импулси (жизнеността, смелостта, разрушителността, предпазливостта, твърдостта, себеуважението), а тилната област показва степента на развитие на така наречените „домашни склонности” (полов нагон, съпружеска любов, привързаност към семейството, към децата и др.). Топографската карта определя дори центровете на литературната дарба. Те според същата локализация били разположени в средночелната област на черепа.
[ad id=“263680″]
Тази френология твърде опростява нещата и дори създава редица погрешни представи за биоанатомичните показатели на индивидуалността на човека. Наивно звучи сега например посочването на центрове и участъци в мозъчната сфера, които представлявали материална основа на моралните качества, на „детелюбието”, на „себеуважението”, на „съпружеството” и др. Развитието на неврофизиологията обосновава научно възгледа, че биоанатомическа локализация на психическите процеси (но не и нравствените) качества и дейности на човека наистина съществува, но в една изключително преплетена и сложна, асоциативна, мрежеста организация. Човешкият мозък реагира като цялостна динамична система.
Центровете за една или друга специфична реакция на психиката не действат изолирано, а винаги в определена сложна функционална и регулативна връзка.
[ad id=“238430″]
Сериозен принос в развитието на интересните физиогномически догадки прибавят Карл Хутер, Ернст Кречмер, Клод Сиго, Гастон Дюрвил, Андре Дюрвил и др.
Опит за разчленена и цялостна физиогномична типология на човека правят Гастон и Андре Дюрвил. Всъщност двамата лекари подхващат и развиват класификацията на Йожен Льодо и Делестър за осемте „планетни типа”. Самите названия тук съчетават многовековната историческа традиция на митологията и астрономията.
В книгата на Гастон и Дюрвил „Четене на характера, темперамента и болестните предразположения по лицето“ са очертани, паралелно и графично изобразени от Емил Байи осем „чисти“ физиогномични типа на човека: Марс, Земя, Меркурий, Слънце, Beнера, Юпитер, Луна, Сатурн. Тази класификация доста оригинално използва и съответна геометризация на фигурите. Първите два образа, Марс и Земя, разглеждани схематично, са четвъртити. Следващите три типа Меркурий, Слънце, Венера са овални. Юпитер и Луна, които страдат от затлъстяване, и Сатурн, винаги склонен да измършавява, спадат към така наречените в книгата „дегенерирани типове“ на човека.
[ad id=“236993″]
Съответно геометризацията на тази портретна галерия намира следните крайно схематизирани, опростени форми. Главата на МАРС е линейно изразена в четириъгълник с начупена, остро завита брада. Очертанията на широката атлетична шия продължават надолу в същата успоредица. Веждите са настръхнали, очите и устните-прави, категорично стиснати. Главната психическа черта на този човешки тип е МОЩНАТА ЕНЕРГИЯ. Марсианците са „горди, буйни“ хора, които имат непреклонна воля, посрещат най-големите опасности, готови са винаги за лична саможертва, „обичат да командват“ и да бъдат командвани. Те стават най-добри войници и пълководци, организатори на рисковани дела, предпочитат силната плътска любов, не проявяват нежна чувствителност към други хора. „Интелигентните марсианци“ могат да бъдат „великодушни“, рицарски честни, правдиви, държат на дадената дума, твърдо изпълняват повелите на дълга.
