За размисъл:
В спомените си Г. Апостолов – съратник на великия ни поет и революционер описва ужасното разочарование на Христо Ботев от липсата на подкрепа и съпричастност от страна на населението, след като четата му минава Дунава.
[ad id=“225664″]
– И ний сме дошли народ да освобождаваме! – казал Ботйов – Где е народът? Где са тия измъчени робове, които ни викаха? Где е Заимов, тоя лъжец – със зъби да го разкъсам? Онова, което съм мислел и работил през целия си живот, два дена бяха доволно да го опровергаят, да покажат моето дълбоко заблуждение!… Всичко е вече напусто, изгоряха двеста души, историята никога няма да ни прости… По-добре да бях паднал да се удавя в Дунава, да не виждах тоя позор – как българският народ е стадо говеда!
Апостолов се опитал да възрази нещо и да даде надежда, но Ботйов го преварил.
– Махайте се от очите ми и вие, идиоти с идиоти! Помните ли, като лъжехте във Влашко, че народът ще ни посрещне на Дунава? Ние не сме друго нищо за тоя народ сега, освен разбойници!…
Дневниците на Народното събрание пазят и днес молби от Венета (съпругата) и Иванка (майката на Ботйов), които се надяват, че приетият през 1880 г. „Закон за подобряване положението на бедните поборници и опълченци“ ще облекчи живота им. Цели 7 години след приемането на закона никой не се сеща за най-близките на поета. Дори приятелят на Ботев – Георги Живков – по това време министър на просветата в освободена България, един ден се провикнал в Народното събрание към Захари Стоянов с думите: „Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?“.
[ad id=“263680″]
През 1887 г. Стефан Стамболов, възмутен от бездушието, на едно заседание крещи пред всички, че ако не е бил този „вагабонтин“ Ботев, сегашните „благовъзпитани господа“ е нямало да живеят в столицата и да подписват „именцето си в няколко платежни ведомства“. Чак тогава се сетили за Венета и увеличили пенсията й на 60 лв. За нейно голямо разочарование обаче под резолюцията имало втора – на някой си Добринович: „Да се съберат сведения за материалното й състояние!“
Скандализирана Венета пише до Народното събрание, че се отказва и от тези 30 лв. Нищо, че по това същото време вдовицата на княз Александър Батенберг, която нямала хабер от българската свобода, получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно, а най-дребните чиновници от Народняшката партия, която е на власт, по 500 лева месечна пенсия.
