Преди 1099 години българската войска, водена от цар Симеон I Велики, разбива мощна армия на Византия в битката при Ахелой. Това става на 20 август 917 година, пишат средновековни хронисти.
Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия по договор, постигнат от нашата държава през 913 година.
Начело на българската войска стои цар Симеон I Велики. Той лично участва в самото сражение. Най-вероятно сред командния състав са и предводителите на последвалия наказателен поход срещу Сърбия Теодор Сигрица и Мармаис.
Начело на византийската армия е доместика на схолите Лъв Фока. В Теофановата хроника е отбелязано, че той „се отличавал повече с храброст, отколкото с качествата на добър военачалник“.
Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е сравнително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой. Тя не е особено пълноводна, но в източния си край е тинеста. Там тя е достатъчно дълбока и широка и не е много безопасна за преминаване. Все още се спори за конкретното място на битката. Едни историци твърдят, че тя е станала североизточно от устието на Ахелой, близо до Месемврия. Други, че е проведена югозападно от реката, в полето между Анхиало и Ахелой.
Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са вземани. Постепенно ромеите започват да надделяват. Макар и да се огъват, българските войници в центъра започват да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило и така да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Тогава българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея – центърът и дясното й крило губят бойно построение.
В този критичен момент, цар Симеон Велики със своята тежка конница и скрити резерви изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Той е подкрепен от дясното българско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, армията на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива.
Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се давят в морето и река Ахелой.
Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, който се намира на 8 километра от река Ахелой. Почти всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.
Българската страна също дава доста жертви – предимно пехотинци от централната част на бойния строй. Те поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.
Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия.
burgasnews.com
