Безспорно Станислав е участникът в този сезон на Фермата, който макар и да изпуска нервите си понякога, остава най-колоритен от всички останали. Младият мъж от самоковското село Доспей освен, че е с много заразителна усмивка и енергия, успява да направи и най-дългите психологически коментари за съотборниците си – не винаги доброжелателни.
В снощния епизод 29-годишният „горски“, 11 дни преди големия финал, даде ценни житейски съвети на Яни – 28-годишният историк и земеделец от Козлец.
[ad id=“263680″]
Цитираме Станислав и неговия цветист диалект, подплатен с изключителна мъдрост, въпреки типичния за него хумор:
Тоа живот ти требе да го живееш и не само да го живееш, а и требе да го изградиш по нек’ъф начин – да имаш жена, деца. Ти гледаш баба си, щот’ си ѝ внук, а тебе кой ки те гледа? Ти, за да създадеш семейство, требе да смениш битовизмите. Коя жена ще те намери тебе, бе брат, като ти си сéдиш у вас? Нема кой да те изкара от дóма. Чекаш некоа да чукне на вратата и да ти каже: Добър ден, Яни, аз съм Петкана, разбрах, че си умен и кадърен, искаш ли да станеме семейство? Кой ще види, бе брат? Така ш’си идеш кат’ куче без история. Дори талантите нема кой да ги забележи, ако некой не ги открие. Хóди на такова место, хóди на опера, хóди на театър, дето прослойката от хора е такава, каквато ти търсиш. Щото нали знаеш, че жена не си ‘зимаш от кръчмата. Шот’ ако не искаш фолкфурии, мастии, просто не ходи на дискотека. Има и други мероприятия, дето ходят и хора от другия пол – в библиотека, на театър.
На тези реплики Яни отговори с народната мъдрост, че жена и свиня не се избират.
Станислав се съгласи, че това си е Божа работа и продължи легнал на леглото в юртата да се вглъбява в темата:
[ad id=“225664″]
В живота най-важни са петте крачки. Ти да направиш към някого 5 крачки и той да направи към теб 5. Ама, за да се случи това, нали требе все пак да се намерите, бе брат. Трябва да се видите, тя да ти направи впечатление на теб, ти – на нея. И по нек’ъф начин да се започне филма, наречен семейство. „Дързост и красота“
Баща ми ми вика на мен и на брат ми: Ей, сополковци, ако ви е страх да гледате дéца, само ги направете, аз ке ви ги отгледам, бе.
Бате, (Станислав към Яни), ние сме некадърни по едно дете да си направим, бе човек. Раз’ираш ли?
И накрая к’во стаа? Пéстиш, пéстиш пари и мизерстваш, оти цицарлъка граничи с мизерията. Накрая пáрите мишките ги яли, тебе – цървеците и това е…
