Отварям очи почти хипнотизирана, сънят все още витае във въображението ми. Искам ли да се събудя? Този път – не. Хубаво ми е, приятно отпуснато.
Отново бях във въздуха и порех с ръце свежестта и уханието на живота. Замахвах като птица и се издигах над дърветата. Нощес те бяха цъфнали. Улавях аромата им с цялото си същество, а погледът ми обгръщаше земята отвисоко. Мога да се издигам колкото си искам. Свободна съм! Всички фибри на тялото ми ликуват, контролирам мускулите си и в същото време съм извън себе си. Там – горе съм в кожата си, макар и да съм безплътна. Хубаво е! Прекрасно!
Вече събудена, мисля за съня си. В него не виждам екзотични места, само нещо познато, въпреки че не в същите контури от ежедневието. Няма бленувана синя лагуна, спокоен залив, тропическа пищна зеленина и произтичащите екстри от тази картина: нежен полъх на вятъра, топло слънце, изумрудена водна милувка…без диви животни и без акули в океана.
Е, много пък искам… Да се благодаря поне, че сънищата ми са цветни и не забелязвам мръсотия, сивота и в ноздрите ми не се набиват изгорели газове. Много разсъждавам… Явно съвсем се разсъних. Отмятам завивката и спускам крака пред леглото. Измъквам се с нежелание.
Очаква ме огледалото. Поглеждам към него с притеснение. Остаряло е. Тъмни и светли петна са помътнили повърхността му. А дали зад повредения му тънък метален слой то все още е младо? Дори и да го излъскам, само с лустро не се получава. При него лифтингът не важи, алергично е. Трябва да го сменя. А може би го държа умишлено ? Новото няма да ме покаже по-хубава, нито на заветните 20 години. Ще прехвърлям отговорността за несъвършенствата и уморения си взор на него. Нека му! Да не се е скапвало…
Пускам лампата и нашарвам агиттаблото. Сякаш съм в светлината на прожекторите. Усмихвам се на износеното огледало и му намигвам. Красива съм. Това се искаше от него. Човекът, който ме гледа оттам, съм аз – най-верният ми другар и най-злият ми враг. Я да се сприятеля със себе си. Нямам нужда от лош съветник, намусен и неудовлетворен. И не искам да се лъжа сама, защото и без изчервяване човекът отсреща ще ме разконспирира. Трябва да бъда в хармония с него. Ако му вярвам, той никога няма да ме предаде.
