[ad id=“263680″]
..
Животът ми е влюбен в младостта,
тъй както младостта обича мене.
Декември смита траурни листа,
но в пазвата му майска тръпка дреме.
Боли. И не от болка, а от шанс
да стъпча безполезната си мъдрост
и устни да заровя до прехлас
на розата в раздиплените къдри.
Да вляза пак в най-нежния капан
от изгреви, в които залез няма.
Да дишам свобода и да не знам,
че небесата всъщност са измама.
И в тази саможертвена игра
с окръглените цифри в календара
безсмъртния си мит да сътворя
от пролети, които се повтарят.
Из „Птици в нощта“
