ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 11, 1990 г.
ОБЩИНАРИТЕ
Как ще погледнем на едни бъдещи избори за кмет и общински съветници е малко трудно да гадаем. Кое ще надделее: дали желанието и стремежът да изберем хора, които ще вършат работа, или ще бъде отново борба за политическо надмощие с цената на всичко. Тоталитаризмът издигаше обикновено кандидатурите на хора, на които им трябваше още едно шарено перо за обществен престиж. Хората, които решаваха съдбините на града. Но по силата на системата те по-скоро залягаха на предписанията отгоре, измествайки обществения интерес за по-добри времена, които тъй не дойдоха. На върха на пирамидата стоеше идеята за мощна старозагорска икономика (на мощност я докарахме, но до ефективност не стигнахме). Оголихме селата наоколо и й вляхме свежа кръв, но секна притокът на онова исконно начало, наречено жизнен продукт. Всяка петилетка общинарите гласуваха разширени жилищни програми, за да се осигури покрив за трудовия народ. И никой не седна да направи една проста сметка: ще стигнат ли в този град въздухът за дишане, водата за пиене, хлябът и продоволствието. Защото, струпан на едно място, този народ ще иска училище, болници, детски площадки, младежки домове, прилични места за отдих и култура. Старозагорци отделяха проценти самооблагане, но съветът нито веднъж не се отчете до стотинка, както му е редът, къде отиваха тези пари. Никой не се сети да степенува обществените нужди по важност, така че в края на всяка година черно на бяло да се види свършеното. Все по волята на избраници свише в околните села правихме административни центрове, за които се хвърляха милиони за общински дворцови сгради, младежки домове, стадиони, мраморни площади, които скоро след поредната административна промяна замираха и обезлюдяваха. Но покрай общественото строителство обаче с ударни темпове вървеше и личното на местните първенци. За сметка на това пък градът остана тъжен и печален със зейналите дупки на започнати и несвършени строежи, с крещящи социални нужди. С десетките: кога, защо и ще стане ли? И в кои времена? На новите общинари явно няма да им е лесно, но всеки с хала си.
Донка ЙОТОВА
Хората решаващи съдбините на града
