Болница на края на света

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 12, 1990 г.
БОЛНИЦА НА КРАЯ НА СВЕТА
Импровизации със здравето
Болницата в края на Стара Загора се нарича „Първостепенна”. Не знам дали критерият е точен, но спокойно бих я нарекла „Болница на края на света”. С външния си вид тя всява страх и недоверие у болни и здрави, особено рушащите се сгради, приютили вътрешните отделения. Ако здрав и читав човек пренощува например в VІ-то ВО, рискува да се разболее в най-добрия случай от психическа депресия, защото тоалетните плуват в собствените си отходни води, а на главите на болните капе от отходните води на горните отделения. Над споменатото VІ-то ВО се помещава онкологията, така че депресията е сигурна. В местната университетска болница се отглеждат и животни, при това в близост до болните. Става въпрос за плъхове по-големи от котки, които не се плашат от тропането на болничните чехли. И все пак „питомците” не са най-значимият проблем. Стаите са пренаселени. Умиращи страдалци делят последната си глътка въздух с леко болни пациенти. Астматици тревожат съня на още 7-8 болни, за които спокойствието е може би едно от нужните им лекарства. Още повече, че често друго лекарство липсва. Да вземем за пример хематологично болните. Моят приятел Доктора, амбициозен специалист, знае всичко за кръвните заболявания, знае как се лекуват по света. Но използуваната от него схема, в която влизат няколко препарата, не може да се „побългари”, т..е. да се спести някоя от съставните й части. Разполага с половината препарати, но без останалите ефектът им е почти нулев. А струват луди долари на държавата и имат строг срок на годност. Докато пристигнат липсващите, тези които са в наличност, стават за коша. Така Доктора тъпче болните със скъпите лекарства и съзнава, че не ги лекува, а успокоява. Скоро може да се преквалифицира в психотерапевт. Другият ми приятел пак Доктор има късмет, че като ортопед работи в по-нова и по-хигиенична сграда. Но нямането и него е хванало за гушата. Би изправил на крака хиляди хора, ако има с какво… От артроза на коленните стави в окръга боледуват 24 000 души. От тях 19 000 са над 60 години. Поне две хиляди имат нужда от протезиране на ставите. Досега са закупени и поставени само 20 стави на 16 болни. Останалите – чакат колянни протези. Едната струва 1000 долара. И тук е парадоксът – вместо да закупува протези, МНЗ предпочита да финансира оперирането на болни в чужбина. Операцията на един „избраник” струва 12 000 долара. По най-простата аритметика за тези пари могат да се закупят 12 изкуствени стави и да се излекуват дванадесет болни. При цялото нямане ръководството на старозагорската болница недалновидно разпределя оскъдните средства и всъщност ги пилее. Купува морално остаряла техника, за която после се харчи тройно повече за ремонт. От години в кашоните неизползван е един апарат за екстракорпорално кръвообращение (ЕКК). Стойността му е между 900 000 и 1 200 000 долара. Стои в кашоните си, защото щяхме да имаме сърдечна хирургия, а после се отказахме. Ако е истина, че и един апарат за разбиване на бъбречни камъни чака по-добри времена, то тогава си имаме болница-милионер. Нищо че на глед е бедняшка. Мисля, че не разпространявам слухове, щом един от добрите ни уролози беше на специализация във ФРГ. Кога ли ще приложи наученото? Но болничното ръководство не пилее само валута, то харчи неоправдано и български левове. Поддържат се филиали в селата Стамово и Козаревец с по 50 легла и 10-14 души персонал, а в тях се лекуват 5-10 болни (!?) В същото време Доктора от ортопедията използува най-малко по шест пъти едни и същи винтове, плаки и пирони. Швейцарските им производителите са ги предвидили за еднократна употреба и косите им биха настръхнали, разберат ли какви импровизации се правят у нас. Наистина на моите приятели им липсват безброй неща. Не им липсва все още хъс за работа и всеотдайност. За да не се разделят с тях, трябва да върнем болницата от края на света. Другият вариант е докторите да потеглят към чужбина…
Доля ЧИКАКЧИЕВА


image0 (9K)