ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 80, 1990 г.
СВЕТОВНИЯТ ШАМПИОН СПАС КОПРИНКОВ ПРЕД В. „СЕПТЕМВРИ”
ПЪРВИЯТ
Спас Копринков е роден на 20 януари 1970 година в Стара Загора, завършил е ЕСПУ спортен профил „Тодор Каблешков”. От есента на 1989 година е състезател на ЦСКА. Състезателната си кариера започва през 1980 година при Стоян Пенчев. От 1988 година тренира под ръководството на Марио Недков, а в ЦСКА – на Иван Мандов. Европейски шампион за юноши през 1988 и 1989 година в дисциплината 30+30 с малокалибрен пистолет. През 1990 година в Москва става първият български световен шампион по стрелба при мъжете. През месец септември в Югославия той отново е шампион на Европа при юношите.
-Настоящата година се оказа най-благодатната в спортната Ви кариера. Има ли някакво обяснение този факт?
-Година като всяка друга. С обикновеното ежедневие на лагерите за подготовка и съпътствуващите ги проблеми…
-И все пак, след стабилните Ви резултати през последните години, като че ли закономерно стигнахте и до световната титла при мъжете?
-На стрелбището на „Динамо” имаше безупречна организация, а и формата, в която се намирах, ми даваше надежда за добро представяне.
-Това значи ли, че очаквахте този голям успех?
-Първия ден, когато се водеше отборната надпревара, представянето ми беше доста колебливо, а може би нямах и шанс. Втория ден нещата изглеждаха коренно различно и това предопредели крайния ми успех в индивидуалната борба.
-Вероятно често се връщате към тези трудни, но приятни мигове?
-Състезанието започнахме 80 участници, а във финала останахме осем. На този етап подобрих един от най-старите републикански рекорди в дисциплината, набирайки 577 точки (ст. р. 575 т. – б. а.).
-Във финала влязохте с актив, който превишава тези на следващите Ви с цели осем точки, а това е почти сензационна за спортната стрелба…
-Именно това ме развълнува най-много след този етап на борбата. Още тогава стана ясно, че първото място е вече съвсем реална цел за мен. Тогава получих първите поздравления от другите състезатели, станах обект на особено внимание и на журналистите. Добре, че имаше един час до финалите, за да се успокоя: В него постигнах общ резултат 671 т. и това беше изравнен световен рекорд (автор на първото постижение е Басински – СССР).
-Как се чувствате в компанията на големите?
-Нищо особено. Уважението е взаимно. Колкото ми позволяват познанията по английски, контактувам с всеки състезател. А в „Москва наистина беше събран елитът в нашия спорт. Там бяха Басински (СССР), Уве Потек (ГДР) – олимпийски шампион от 1976 година, Мелентиев (СССР), олимпийски шампион от 1980 година, неостаряващия Сканакер от Швеция, Янг (Китай), Папаниц от Унгария, кола от Франция, Палазини и Ди Дони от Италия, Бюлджу от САЩ.
-Какво Ви предстои в близко време?
-Почивка до 10 октомври и въпреки че не предстоят големи състезания до края на годината, продължавам ежедневните си тренировки. Следващата голяма проява е европейското първенство през март 1991 година. Освен това през следващата година имам намерение да започна и следването си във ВИФ.
-Стара Загора и България имат своя първи световен шампион за мъже по спортна стрелба. Какво бихте пожелали на Вашите съграждани?
-Преди всичко здраве и повече щастие в тези трудни дни на изпитание за всеки един от нас.
Йордан ДИМИТРОВ
