Теньо Желязков е роден в средата на миналия век в град Раднево. Завършил е Техникума по финна и битова керамика в град Троян. Работил е четири като художник-аранжор в Държавно предприятие (ДП) “Търговия на дребно“ и 30 години като художник в Рудник “Трояново -3“. Сега е пенсионер и рисува само за удоволствие. Той даде специално интервю за zarata.
[ad id=“263680″]
Кога разбрахте, че ще ставате художник?
Още от детската градина. Другарката (така казвахме на учителките тогава) ни чете някаква книжка за рибите, в която се споменаваше, че някои видове големи риби се хранят с по-малки рибки. На мен това ми стана много интересно, започнах да си го представям и реших да се опитам да го нарисувам. Показах рисунката си на учителката. Тя много я хареса, и когато майка ми дойде да ме вземе, другарката показа рисунката и на нея. Мисля, че хората около мен още тогава разбраха, че имам някакъв талант. Аз откакто се помня, винаги съм знаел, че стана художник. Това е било единственото ми желание и само това съм писал по съчиненията в училище на тази тема, за разлика от повечето деца, които обикновено “сменят“ почти всички професии.
Родителите Ви запазили ли са Ваши детски рисунки?
Разбира се – те много се гордееха с мен. Запазиха и тетрадките ми от първи клас.
Началната ми учителка също изигра роля в категоричния ми избор на професия. Тя казваше за моите букви и цифри: “ Символите ти не са написани, те просто са нарисувани“. Тези нейни думи засилиха моето чувство на увереност, че наистина ще стана художник.
[ad id=“263680″]
Разкажете някоя интересна случка от детството си, свързана с рисуването.
Бях 10-12 годишен и родителите ми бяха на работа. Играех с деца от махалата и разглеждахме някаква книжка с картинки. Много харесах една от тях – на нея имаше лъвове, хора, коне… Реших да я нарисувам, но … не на лист хартия, а директно – на стената. Когато майка ми и баща ми се прибраха от работа, завариха следнатата ситуация: аз рисувам по стената, а всички деца ме наобиколили и се радват на картината. Най-интересното на случката е, че нашите въобще не ми се караха, а напротив – харесаха картината и тя стоя дълги години на стената. От тогава се запалих по стенописите и направих още няколко:
Какъв е този знак в долния десен ъгъл?
Още като ученик реших да си направя печат с моята буква, и си го изработих от коркова тапа. Потапях го в мастило и го поставях върху рисунките си – да се знае, че са мои.
По-късно си измислих подпис, който с годините се превърна в мой запазен знак:
От кои художници сте се учил?
От безброй известни художници. Купувал съм си книги за много от тях.
Дори когато бях ученик, в онези времена си пишехме със съветско другарче, и освен писмата понякога си изпращахме и колети. Детето ме попита какво желая да ми прати от СССР и аз поисках книга за руските художници, и я получих. Като малък прерисувах картинки от детските ми книжки,
после започнах и от творбите на големите художници. Това е част от обучението на всеки творец в моята област, великите художници също са минали по този път.
Имате ли любим художник?
Леонардо да Винчи най-много ми допада като стил.
Вие в какъв стил творите?
В много.Като бях ученик се занимавх предимно с керамика. Тогава правех чинии, стомни, купи, вази и т.н.
Рисувал съм много и в живопистта.
Освен това имам и доста картини в стил графика.
Всяко нещо си има своите характерни особености и е интересно само по себе си. Не мога да кажа кое ми харесва най-много.
Какво обичате да рисувате най-много?
Отново не мога да определя само едно нещо. Когато бях ученик в часовете по Изобразително изкуство рисувахме много портрети. Различни хора идваха в класната стая, сядаха пред нас и ние ги рисувахме.
Нарисувал съм портрет и на майка ми.
Обичам да рисувам и пейзажи, натюрморти. В училище рисувахме и много животни, като ги гледахме от Природо-научния музей в село Черни Осъм, в близост до Троян.
Когато работех в рудника рисувах предимно багери, комини –такива неща.
Общо взето рисувал съм почти всичко и винаги съм го правил с любов.
Разкажете нещо интересно от периода, в който сте работил в Рудник – 3?
Тогава за манифестациите пишех много лозунги, изработвах плакати. На времето имаше нещо като неписана цензура: трябваше са рисуваме Ленин, задължително по-висок от Георги Димитров. Запознатите знаят, че Димитров е бил доста по-висок от Владимир Илич, но условията трябваше да се спазват. Такива бяха времената.
Какво Ви вдъхновява?
Много неща – най-вече красивата природа и българските народни мотиви.
Обичам да рисувам и интересната архитектура.
Когато учех в Троян, нарисувах доста картини, вдъхновен от града и района:
Нашият район вдъхновява ли Ви?
Разбира се. Бях около 14-15 годишен, когато нарисувах параклиса на Аязмото в Стара Загора.
Златните кубета също съм ги рисувал.
Имам картина и на родната къща на Гео Милев, както и негов портрет.
Изобщо много неща са интересни за рисуване в нашия край, особено град Казанлък, който е известен като града на художниците.
Защо според Вас именно там са се родили най-много художници?
Съвсем логично е. Казанлък е прекрасен град в сърцето на розовата долина. Има голям център с чудесен изглед към Стара планина. Аз съм тясно свързан с този град, защото семейството ми имаше къща в казанлъшко село, и прекарвах доста време там. По време на розобера във въздуха се носи невероятен аромат. Няма как художникът да не получи вдъхновение за нова картина. Като добавим и факта, че в Казанлък има и художествена гимназия, напълно нормално е това да е градът с най-много художници.
[ad id=“225664″]
Според Вас важна ли е рамката за картината?
Важна е, разбира се, защото тя “отваря“ картината и помага да се възприеме по-добре. Освен това рамката сама по себе си също е вид изкуство – дърворезбарите ще го потвърдят.
Освен рисуването имате ли и друго хоби?
Хобита имам много. От дълги години съм любител фотограф – фотографията е много тясно свързана с изобразителното изкуство. Освен това съм и много запален на тема цветя и оформяне на градини:
