Основателят и главен художествен ръководител на Ансамбъл „Българе“ Христо Димитров даде ексклузивно интервю за ЗАРАТА по темата за набиращата все по-голяма скорост вълна от създаването на клубове по народни танци в цяла България.
Какво според Вас г-н Димитров предизвика този бум от клубове и толкова много хора от цялата страна заиграха български хора?
– Не могат клубовете, както и хората на този свят да бъдат слагани под общ знаменател. Има всякакви – да кажеш нещо общо, просто няма как, освен това, че те определено са явление в България. И вълната, която заля страната, никак не е случайна. Нямаше ги преди 20 години. И защо? Всички държавни ансамбли за народен фолклор бяха буквално умрели или вегетираха. Целият бранш загиваше бавно, но сигурно. По отношение на фолклора в медиите какво имаше? – едно предаване по Националната телевизия и толкова. Точно в тази ситуация се появи ансамбъл „Българе“, през 2002 година. Поставихме един спектакъл, фолклорен, в момент, когато всички ни казваха, че фолклорът е умряла работа, трябвало модерни изяви – чорапогащници, лентички… Но ние не ги виждахме така нещата.
Фолклорът никога не е бил просто ниша за България, но в онези години попфолкът набра небивала скорост и дори взе превес. Как се възроди българското хоро и отново стана част от ежедневието на българина?
– След 1989 никой не играеше български танци, нямаше ги профсъюзните състави, нямаше ги работническите, по пионерските домове също бяха затворени, като изключим само и единствено самодейците от читалищата. Но и за тях нямаше пари, читалищата бяха почти изгубени, в батака. Тогава, преди 13 г. ние направихме спектакъла „Това е България“ и какво стана? Няколко години по-късно вече имаше 5 фолклорни телевизии, в това число попфолк телевизии се принудиха да направят фолклорни канали, за да останат на пазара. Започнаха да правят хубави спектакли и старите ансамбли: и „Тракия“, и „Филип Кутев“…
Ето го и отговорът на въпроса откъде дойдоха клубовете за народни танци. Хората бяха зажаднели за нашенските хора. Гледайки всички тези нови спектакли, поставени по нов, съвсем различен начин, те се запалиха и поискаха да танцуват. Дотогава нямаше един клуб, нито един. Какво да кажем сега – стотици станаха, хиляди хора играят, организират се местни фестивали на клубовете. Знам, че и в Стара Загора за втора година вече имате такъв по празника на града ви. Радва ме масовостта и възраждането както на българския танц, така и на всички събори и фестивали, които ни връщат към традициите на предците ни.
Какво ще пожелаете на танцуваща Стара Загора?
– По-голямо удоволствие и заряд за българина от българския танц няма! Хващайте се по-често на хорото и показвайте красотата на фолклора ни на всички – от малките, до възрастните!
