ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 2, 1991 г.
МИТ ИЛИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ
Статията на Величка Койчева „Да разсееш един мит“ (бр. 35 на в. „Септември“, 1990 г.) по повод публикацията „Неоценим духовен пример“, посветена на 130-годишнината на старозагорското читалище, е написана с полемична страст и убеждава, че поради едно недоглеждане се стига до „маратон в литературата“. Непредубеденият човек ще научи, че поради „неизчистена коректорска грешка“ се появява фрапиращата цифра 15 000 тома, притежавани от читалището през 1870 г. В случая е направен опит за една поправка, в която е използуван сравнителният метод, като са привлечени данни за състоянието на читалищните библиотеки в Търново, Свищов, Казанлък, Сливен и Шумен. Похвални са усилията на автора, който твърди, че „такива са фактите“. Действително, преди всичко историкът трябва да борави с планини от факти, извлечени от документите, които му помагат да достигне до определени изводи, по възможност най-близки до истината. В нашия случай не разполагаме с нито един определен и точен документ било поради превратната историческа съдба на града, било по други причини. Затова сме длъжни да посочим редица утвърдени неща, които не са взети под внимание в посочената поправка. На първо място дали става дума за „техническа грешка“ или за ниво на книгопечатането. Нужно ли е да се припомня за тогавашната печатарска техника, която в основата си е ръчна. Съвременникът неволно се сблъсква с „подобни неща“ при усъвършенствувани технически средства. Сега не разполагаме дори с определена част екземпляри на списание „Читалище“ от 1870 г., за да направим нужното сравнение. Не е отчетено, че сред тогавашното критично настроено възрожденско общество не е последвало нито едно възраждане. Все пак нека да разгледаме нещата и от другата им страна. 1990 г. се свързва и със 180-годишнината от рождението на Захарий Княжески. Не за това е думата, а по-скоро за някои страни от неговата богата и многопосочна народополезна дейност. В своето завещание, написано на 20 септември 1871 г. и обнародвано след смъртта му във в. „Напредък“ (Цариград, год. ХІ, бр. 125 от 1 април 1877 г.), той категорично отбелязва: „Първата моя библиотека, която може да се почете за първа във всичко Българско, като не можах да донеса със себе си през зимата на 1863 г. в Търново, остана в Мъглижкия манастир…“ Не е ясно кога точно е пренесена тази първа народна библиотека, но е известно, че през 1874-1875 г. учителят Петър Кабакоев я привежда в известен ред, за да се ползува от местните учители. Самият Княжески твърди, че библиотеката е съхранена в „няколко големи ковчези“, а в народната памет е запазено сведението, че цялото това книжовно богатство е пренесено от 5 волски коли. Както се сочи по-нататък в завещанието от 1849 до 1860 г., в 40 училища са разпратени част от книгите, донесени от Русия, а грижата за разпределение на книгите по останалите 30 училищни библиотеки оставя на неговите „душеизпълнители г-да Х. Господин Славов от Ески Зарата и Георгий Василев от Русчук“. От документа става ясно, че заедно с книгите, предвидени за обществена библиотека, са налице и още едно огромно количество книги, пребивавали в един доста продължителен период в Стара Загора. Трудно е да се говори за специално дарение, но известните факти около самото читалище сочат, че след като е удържана победа над консервативните сили през 1868 г., то увеличава своите членове на 600, има капитал 12 хил. лири и се стига до решение за построяване на специално читалищно здание. Всички тези факти са послужили не толкова за едно фактологическо изложение, колкото в подкрепа на основното виждане да се намери мястото на читалището в духовния живот на Стара Загора. Така че съвсем точно е казано: „Постиженията на общочовешката култура и наука са представени в 15-хиляди тома.“ Така стигаме до втората опорна точка в статията на В. Койчева. Тя отбелязва съвсем правилно, че годишно излизат „50-60 български книги (заглавия)“. Нека да припомним, Княжески разполага с книги и помагала главно на руски език. Една значителна част от тогавашната българска интелигенция ползува няколко европейски езика и литература от всякакъв род масово нахлува в българските земи от всички краища на света. Наличието на книжарници в Стара Загора говори за интензивен книгообмен. Все в този порядък могат да се привлекат още редица други факти, както и това, че всяка възрожденска община си има свои постижения, които е трудно да се вкарат в една рамка. На трето място читателят сигурно е забелязал, че моята статия, станала обект на такова внимание, е само малка част от една поредица от заглавия, които засягат този факт. Трайното му присъствие в историческата литература, цели 120 години, сочи, че той е преосмислян от много автори в сериозни научни съчинения. Затова в такива случаи критиката се отправя не във вестник, а в научно издание, защото има опасност засегнати автори като В. Димова, проф. Н. Кондарев и др. да не го забележат. Отговарям на своя опонент, макар че в случая съм най-малко засегнат, не защото това сега е модно, но да защитя един утвърден исторически факт, добил гражданственост, и да отбележа, че читателите чакат от нас спокойно и хубаво поднесено четиво, а не разпалени страсти.
Нейчо КЪНЕВ
Мит или исторически факт
