ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 9, 1991 г.
СТРАНИЧКИ ОТ ИСТОРИЯТА
ПЪРВАТА ФАБРИЧНА СИРЕНА
Към средата на 19-ти век старозагорската промишленост достига до онази фаза на развитие, която в Западна и Централна Европа бе осъществена два века по-рано. Тя вече в редица занаяти е изживяла класическата занаятчийска работилница с майстор, 1-2 калфи и 2-3 чираци и прераства в капиталистическа манифактура. Характерно за тази форма на производство е водещата роля на търговския капитал и строгото вътрешно специализиране, при което никой от работещите не извършва цялостния производствен процес и работникът става механизъм, изпълняващ една и съща производствена операция. При това Стара Загора познава двата типа манифактура и централизираната, и разпръснатата, при която организаторът манифактурист раздава материали за обработка на дребни занаятчийски работилници или по къщите. Много от манифактуристите умело са съчетавали и едната, и другата форма. Развити манифактури са имали старозагорските бакърджии, абаджии, табаци, кожухари. В някои централизирани манифактури е имало по 15-20 работници. Абаджийските манифактури в Стара Загора са обслужвани от над 2 000 домашни стана в града. Бакърджийската манифактура на Хаджи Димитрови е имала десетки сателити – западнали дребни бакърджийници и кантори в други градове. Манифактурното производство е конфекционно производство, предназначено за широки пазарни ареали, чиито граници са дори извън турската империя. Може да се предположи, че в някоя от абаджийските манифактури, най-вероятно в „Компанията на абаджийска стока „Х.М.И.С“ на първото българско акционерно дружество, основано в Стара Загора в 1848/1849 година, са били въведени и ограничен брой шевни машини. Манифактурата подготвя старозагорската промишленост за един нов етап на развитие. Фабриката с нейните нови съоръжения, машини и технологии чука вече на вратите на Стара Загора. И те не закъсняват да се отворят. Първата поява на ново, мащабно, но може би все още полуфабрично, производство осъществява местното акционерно дружество на неколцина местни мелничари и бакърджии. Душата на това сдружение са полските политемигранти Климент Пшеваловски и Едвард Врубревски. В завършената през 1850 г. специална сграда по полска технология започва производството на шнапс (ракия) от царевица. Може да се предположи, че в сградата на спиртоварната фабрика са били монтирани не традиционните стандартни местни казани, а вносни, усъвършенствувани европейски аламбици. Традиционният ориенталски вкус и пазарната конюнктура, както и конкуренцията на старозагорското спиртоварно евтино производство на гроздова ракия, задавят новата стопанска инициатива и акционерното дружество през 1855 г. банкрутира. Някои от акционерите загубват капиталите си. През 1858 г. полусрутената сграда на спиртоварната изкупил на безценица френският капиталист Бунал. В ремонтираните и разширени помещения и двор, на базата на твърде развитото в Старозагорско бубарство, открива първата в България копринарска апретурна фабрика. В нея са монтирани внесени, вероятно от Франция, технологически съоръжения за източване на коприна от пашкули. Съвременниците й не са ни оставили описание на технологическата линия на Буналовата апретура, но по някои данни, събрани по-късно от Димитър Илков, можем да си изградим следната представа за нея: основен фактор в нея е машината и механизацията. Фабриката е имала парна машина за производство на пара и за задвижване на 48 чарка за навиване на изтеглената от пашкулите нишка в гранки. Организацията на производствения процес е типично фабричен и капиталистически. В нея, по данните на Илков, са работили 4 мъже, които се явяват постоянни работници или специалисти. Вероятно те са обслужвали механиката или са били надзиратели на работниците. Във фабриката са работили постоянно 60 сиромахкинчета. В пиковите сезони Бунал е наемал още 20 мъже и 80 момичета. Работниците работели една смяна по 12 часа. Смяната се свиквала и разпущала чрез фабрична свирка – първата фабрична сирена в Стара Загора. 150-те работници на Бунал били подлагани на жестока експлоатация. За 12-часовия труд, поделен от 2-часова почивка, те получавали едва 50-80 стотинки дневна надница! Този старозагорски предпролетариат е бил жертва на полуколониалните отношения на Турция към Западна Европа. Нищожните цени на суровините и жалкото заплащане на труда са давали възможност на Бунал да изнася годишно 40-50 хиляди кг. преработени пашкули за тъкачите във фабрики във Франция, срещу които получавал огромни печалби. Забогатял, той се отдава на разгулен живот. Във вилата му под Стара Загора си дават среща ориенталската похотливост и изтънченият френски разврат. През 1873 г. Бунал починал внезапно, а през следващата година фабричните чаркове спрели да се въртят. В 1877 г., вече изоставена Буналовата фабрика, този истински паметник на старозагорската капиталистическа промишленост, изгаря в пожара на Освободителната война.
Петър КОЕВ
Странички от историята – Първата фабрична сирена в Стара Загора
