ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 10, 1991 г.
ТРЕВОЖЕН СИГНАЛ:
ЩЕ ИМА ЛИ ТЕАТЪР В СТАРА ЗАГОРА?
Във всяка криза театърът е опора за хората. Няма човек, който да не е минал през прага на най-висше училище по човеколюбие. Няма страна, която да не поддържа този феномен на истината и красотата. Няма голям град в света, който да гради самочувствието си без своя театър. Старозагорският театър може да бъде закрит поради липса на финансова поддръжка. Могат всеки момент да угаснат светлините на института, който сто и трийсет години осветява душата на града. Как да спасим театъра в Стара Загора, и то днес, когато публиката го обича и търси? Защото сега почти всички театри в страната се оплакват от липса на зрители. Защото сега все повече се очертава осъзнато безразличие към културата. Въпросът е тежък като кръст. Ще оставим ли опустошителната криза да посегне и на светините на духа. Нали системата, която си отива, отрече религията и опустоши нейните храмове. Бихме ли допуснали същата грешка – да превърнем храма на Мелпомена в в музей. Сега, когато той може да стане мост към цивилизацията. Грешката ще бъде толкова голяма, че после дълго време няма да можем да я признаем и да се извиним, когато трябва. Защо трябва да се червим от близкото минало, когато имаме примера на неговите грешки! Разбирам катастрофалното икономическо състояние на страната, но културата е белег на човешко съществуване от зачеването до смъртта. Тя е част от възпитанието, училището, борбата на съществуване. Няма икономика без култура, няма образование без култура, няма здравеопазване без култура, няма мислене, съвест, нравственост без култура, няма смърт без култура, и ако щете, няма култура без култура. Е, може ли да оцелее едната част от нас, а другата да загине? Това е противоприродно. Разбирам, магазините са празни, стомахът е празен – никой не мисли за култура. Но даже магазините не можем да напълним, без да имаме съответната култура, даже храна не можем да си набавим без култура. Всяка стъпка, всеки жест, всяка мисъл изискват култура, иначе сме обречени на провал, на кризи, на катастрофа. Липсата на култура ни доведе до дъното. И как без нея по-нататък?… Икономиката се гради за година, две – десет, културата на един народ – за столетия. Вчера оставихме музея без база, забравихме художествената галерия, библиотеката и др. Утре ще закрием театъра. Всичко, градено за много десетки години. хората търсят в земните пластове погребаната си култура, ние подготвяме саркофази за живата и така необходима ни съвременна култура. В борбата ни за оцеляване не е ли време да включим и втората си сигнална система! В богатите западни държави никой не показва препълнените магазини, първо показват театъра, музея, паметниците на културата. Тези разсъждения, разбира се, могат да продължат, но погледнато през тях, въпросът става все по-тежък – ще има ли театър в Стара Загора. Нима будната старозагорска съвест, съхранявала ревниво театралните традиции, ще остане безучастна към съдбата на театъра пред ужасяващия панаир на спекулата. И дълго ли ще чакаме нашето ново културно възраждане! Магазините могат да се понапълнят, икономиката може да поукрепне, но ако театърът остане празен, и душите ни ще останат празни, а това е страшно. Ако сега оставим беззащитни светините на духа, ако не влеем кръв в живите организми на културните институти, то значи, че кризата е посегнала и върху нашия морал! Хора, внимавайте! Да не застанем пред вратите на Европа без морал! Те ще останат завинаги затворени за нас, защото там хората изповядват истинска човешка религия. Включително и в храма на Мелпомена.
Георги ВЕЛЕВ директор на драматичен театър „Гео Милев
Тревожен сигнал: Ще има ли театър в Стара Загора?
