ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 13, 1991 г.
БИЗНЕС, ЧЕ ПАК БИЗНЕС
ВМЕСТО ФЕЙЛЕТОН
Додето се тюхкат многострадалните ни правителства и додето Народното събрание велико се тюхка като как да живеем, че да станем подобни на европейците, юрна се нашенецът по път и без път, па я прецапа Европа от изток до запад и от … Кой ти гледа посоките – важното е пара да пада зелена. И омаскари името българско по пазари и къмпинги. А бе, състоял се пустият му капитализъм от бизнесмени и други, а като как така българинът ще търпи да е от другите? Доскоро мнозинца и в комунистическата партия се натискаха да влизат, не от убеденост насъщна и от мироглед марксически, ами за благинка и келепирец. Разгеле, че дойде видовден и се поразреди стълпотворението. Като си го направим сега готиния капитализъм, като го разгърнем и развием, и го принудим да узрее набързо, ще ни остане само да друснем и да си направим нещо по-сочно впоследствие, по-демократично – като монархия например или феодализъм. Така де, ще му видим сметката и на него. Понеже българинът няма нужда от ум – ти на него пари му дай, – юрна се той в парламентарното безвластие да натрупа първоначалния капиталец. Напълни дисагите с де какво нямаше по магазините и хукна къмто Европата. Пардон, господа, с дисагите хукна Бай Ганьо, пардон! Но стоката на мустакатия нашенец тогава беше на ниво над световно и знаеше той цената на аромата в дисагите. Но да не безпокоим блаженопочиващия Алеко, че откакто си го убихме, заобичахме го неистово, милия, и все му дъвчем кокалите. Нейсе. Думата ми е, че сега на държавицата ни са потребни къмто хиляда мъже бизнесмени. И реши нашенецът да се постави в услуга на милото отечество. Заряза бачкането и се прекръсти. Кой глупак, питам, преведе думата бизнес като равнозначна на работа? Аз да му обясня на него: бизнес имаме, когато те бие чекмедже по корема, но друг го отваря и затваря вместо тебе. Те това е. И си роди България милион и кусур спеку… пардон, бизнесмени. Набързо си ги роди, многострадалната. Тъй де – на пет-шест серсеми по един бизнесмен да ни стриже. Световно постижение, неповторим рекорд за хилавите европейски нации. Гледам я тая новоизлюпена надстройка на обществото – или тя е много тъмнокожа, или очите ми виждат в черно от завист. Ама пък си викам: нека – редно е и ние да поядем хляб от цигански ръце. Стига с това равенство и братство – ей докъде ни докара. Мисля си още: с ръка на сърцето трябва да запишем в историята, че не ние сме изнамерили пътя към Европа, а нашите тъмнокожи братя. Виси бизнесменът ни по тържищата, бърка с една ръка в багажника на раздрънкана жигулка и вади оттам малоценни и малотрайни образци на родното производство, а другата протяга за милостиня. И се помъчих да го видя него с очите на западния бизнесмен, но не можах, защото ме заболя коремът от кискане. И ме попита жена ми защо се хиля като откачен. Обясних й. Сериозно й обясних законите на пазарната икономика и какви качества трябва да има бизнесменът й обясних, и като как се става милионер също. А тя ми отвърна, че щом толкова я знам теорията на благоденствието, що не си изкарам пари за един панталон – последният се просенил отзад от седене. И трясна вратата, но се върна впоследствие с машината за шиене. И не я ударих по нашенски, а се погледнах с милозливите очи на родния бизнесмен и разбрах, че работата ми е спукана. Седнах си на любимия стол пред телевизора, разгърнах вестника и въздъхнах: Кой не иска да е като хората, ама ха де…
Кольо АЛЕКСАНДРОВ
Бизнес, че пак бизнес
